Православие: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Tizoin (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Православие''' или рядко '''ортодоксия''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''ορθοδοχία'' (''ορθοδοξία''), ''oρθός'' – прав, правилен, и ''δόξα'' – слава) е едно от най-разпространените [[вероизповедание|вероизповедания]] на планетата(3-то по брой хора), наброяващо приблизително 225 милиона члена.<ref>http://www.adherents.com/adh_rb.html</ref> НейнитеНеговите последователи смятат единствено Православното [[Християнство]] за права вяра и считат църквата си за [[Четирите белега на Църквата|Единната, Свята, Съборна и Апостолска]] църква, основана от [[Иисус Христос]] и Неговите [[апостол|апостоли]]и. Църквата се състои от няколко автокефални единици, различни по географски и национален белег, но единни в богословско отношение. Всички те признават първите седем [[Вселенски събор|Вселенски събора]]а и споделят [[пълно общение]], както и специфични доктрини и традиции.
 
Православието е масово разпространено в [[Беларус]], [[България]], [[Гърция]], [[Грузия]], [[Етиопия]], [[Молдова]], [[Румъния]], [[Русия]], [[Сърбия]], и [[Украйна]], многочислени православни общности има в някои страни от [[Близък изток|Близкия изток]], както и в Западна [[Европа]], [[Северна Америка]] и [[Австралия]], където последователи на православното учение са предимно потомци на [[Имиграция|имигрант]]и от страните с традиционно православие.
Ред 7:
 
== Учение ==
 
Православното учение почива върху основата на [[Библия|Свещеното писание]], [[Свещено предание|Свещеното предание]] и решенията на [[Вселенски събор|Вселенските събори]] (за такива то признава първите седем), при тълкуването на чиито постулати се взема предвид учението на т. нар. „[[Свети отци]]” и на [[Учители на Църквата|учителите на Църквата]]. Основен вероучителен документ е [[Верую|Никейско-Цариградския символ на вярата]].
 
Line 17 ⟶ 16:
 
== Православието и другите християнски вероизповедания ==
 
=== Православие и ученията до Седмия вселенски събор ===
Православната [[догматика]] (респ. католическата) се развива и формулира в рамките на борбата срещу различни обявени за [[ерес]]и учения.
Line 41 ⟶ 39:
 
=== Протестантство ===
 
В сравнение с католицизма, протестантството стои по-далеч от православието. Допирните черти са свързани с нововъведенията в католическата догматика (най-вечно в частта за непогрешимостта на папата). Православието отхвърля реформаторските тенденции на протестантството за непочитане на иконите, съкращаването на броя на тайнствата (православните църкви не признават тяхното извършване в някои от протестантските общности), идеята за [[Спасение|спасение]] само чрез [[вяра]], опростяването на богослужението, неприемането авторитета на древните църковни писатели.
 
Line 47 ⟶ 44:
 
== Някои особености на култа ==
 
* Православната [[йерархия]] има три степени на свещенослужителите – [[дякон]], [[свещеник|презвитер]] и [[епископ]] с вътрешни разновидности между тях. Характерно е, че епископ може да стане само лице, което е дало [[монашески обет]], докато дякон и свещеник може да стане всяко светско лице, отговарящо на определени изисквания.
* Църковният календар в различните православни църкви често не съвпада, дори в случаите, когато става дума за общности, придържащи се към един и същ [[календар]]ен стил.
Line 53 ⟶ 49:
 
== Ереси, секти, разколи и учения, възникнали на базата на православието ==
 
Основните ереси, някои от тях превърнали се в трайни [[секта|секти]], възникват през [[17 век]] в Русия като реакция срещу църковните [[реформа|реформи]], осъществени от [[патриарх]] [[Никон (патриарх)|Никон]]. Появява се т. нар. [[старообрядчество]], което има многобройни разновидности.
 
Line 74 ⟶ 69:
 
== Литература ==
 
*Павел, архиепископ на Карелия и цяла Финландия. Вярата, която изповядваме. С., Омофор, 1998.
* Гилкуист, Питър. Да станеш православен. Пътешествие към древната Христова вяра. С., Омофор, 1999.
*Шивачев, йером. Антим. Истините на Православната църква. Кратко изложение на основните истини на Православието с оглед на различията, които се срещат в другите християнски църкви. 2 изд. С., 1998.
*Попович, Юстин, архим. Православието като философия на живота. Манастир “Св. Георги” - Зограф, Св. Гора - Атон, 1999, 123 с.
*Николаева, Олеса. Съвременната култура и Православието. С., 2000.
*Киречев, Емил. Християнство и съвремие. Пловдив, Ракурси, 2000.