Костурска българска община: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 16:
През май 1885 година под натиск от владиката [[Кирилос Димитриадис|Кирилос]] Поповски, Бейдов и серия български учители в Костурско - [[Кузман Шапарданов]], хрупищкият Апостол Калоянов, [[Константин Дамянов]] - са вкарани в затворите в Кочра и Костур и костурското училище заедно с тези в в [[Хрупища]], [[Дъмбени]], [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Нестрам]], [[Кономлади]], [[Загоричани]] е затворено.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 27.</ref>
В 1887 - 1888 година на Каратанасов е възложено от Екзархията отново да отвори костурското училище. С подкупи Каратанасов успява да издейства емир от битолския валия [[Халил Рифат паша]], но не успява да отвори училището и става учител в Дъмбени. В същата година е отворено и Хрупищкото училище, а след тези двете на следната 1888 - 1889 и училищата в [[Смърдеш]], [[Косинец]], [[Кономлади]], [[Апоскеп]], [[Шестеово]], [[Габреш (дем Костур)|Габреш]], [[Българска Блаца]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], [[Загоричани]], [[Бобища]], [[Мокрени (дем Суровичево)|Мокрени]] и [[Горенци (дем Костур)|Мокрени]]. Затворени остават единствено Костурското и Нестрамското българско училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 28-29.</ref>
[[Картинка:Bulgarian-school-Kastoria-pupil.jpg|дясно|мини|Ученик в българското училище в Костур в началото на 20 век.]]
| |||