NTSC: Разлика между версии

Първоначално честотата на опресняване на NTSC е точно 60 Hz в черно-бялата система, като е избрана, защото съвпада с честотата от 60 Hz на променливия ток използван в САЩ. Съизмеряването на честотата на опресняване на полетата с тази на енергоизточника помага за избягването на вълнови смущения, които създават въртящи се блокове на екрана. По случайност синхронизирането за двете честоти допринася и за възможността на т.нар. „кинескопни“ кинокамери да записват ранните преки телевизионни предавания, тъй като се оказва просто да се синхронизира [[филм]]ова камера така, че да записва един видео-кадър на всеки филмов кадър, като честотата на променливият ток се използва за активиране на затвора на камерата.

 

 

Единствения практичен метод за разделяне на честоти по онова време е употребата на [[мултивибратор]]и, които могат да делят само на малки числа. За презредово сканиране е бил нужен нечетен брой редове за кадър, за да съвпадне разстоянието на вертикално препокриване за нечетните и четните полета; допълнителният нечетен ред ще рече, че едно и също разстояние се минава при препокриване от последния нечетен ред до първия четен и от последния четен до първия нечетен, което опростява електросхемите за препокриване. Това означавало, че била необходима верига от мултивибратори, всеки от които трябвало да дели на малко, нечетно число. (Забележете, че нечетно число никога не се дели на четно число.) Най-близката до 500 практична последователност от множители била 3 × 5 × 5 × 7 = 525. На подобен принцип, британската 405-редова система използва 3 × 3 × 3 × 3 × 5, а 625-редовия PAL използва 5 x 5 x 5 x 5. Въпреки, че и други стойности са теоретично възможни, всички те включват деление на неприемливо големи числа като 13 и 17, което създава проблеми с надеждността на системата. Съвременните системи вземат всички свои честоти от тази на цветовия подносител.