Съветско-финландска война (1941 – 1944): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
GrouchoBot (беседа | приноси) м r2.7.2) (Робот Добавяне: lt:Tolesnis karas |
мРедакция без резюме |
||
Ред 29:
[[Московски мирен договор (1940)|Московският мирен договор]] от [[12 март]] [[1940]] г., слагащ край на [[Зимна война|Зимната война]], е приеман от финландците като крайно несправедлив<ref>«Finnish achievement in the Continuation War and after» by Peter Provis, Vol. 3 1999 [http://www.ssn.flinders.edu.au/scanlink/nornotes/vol3/articles/provis.html] </ref>: Финландия губи голяма част от Виипурската провинция (на [[финландски]]:Viipurin lääni, неофициално наричана в Руската империя «Стара Финландия»), територии, където в ранното средновековие са обитавали основно фино-угорските племена<ref name=cultinfo1>[http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/007/023/23833.htm ЭСБЭ, "Выборгская губерния"]</ref><ref name=cultinfo2>[http://www.cultinfo.ru/fulltext/1/001/008/116/405.htm БСЭ, "Финны"]</ref><ref name=babaev>[http://language.babaev.net/baltic-unity.html Прибалтийский языковой союз.]</ref><!--В миналото южна Карелия е била част от шведска Финландия, от [[1811]] г. част от Велико княжество Финландия (под властта на Руската империя), а от [[1917]] г. е част от независима Финландия. Това е утвърдено през [[1920]] г., когато заедно със военния окръг Печенга стават част от нея, по силата на Тартуския мирен договор, подписал след края на финландско-естонската война срещу Съветска Русия.--> С тази загуба Финландия губи една пета от своята промишленост и около 11% от годната за селскостопанска обработка земя. 12% от населението или около 400 хиляди човека им се налага да се преселят от отстъпените на СССР територии. Полуостров Ханко е отдаден под аренда на СССР за военна база. По този начин Финландия успява да съхрани своята независимост и да предотврати окупация от страна на Съветския съюз<ref name=loc>[http://memory.loc.gov/ A Country Study: Finland, The Continuation War] US Library of Congress</ref>.
Въпреки подписването на мирен договор с [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], военното положение е запазено поради разрастващата се [[
През периода април-юни [[1940]] г. Германия окупира [[Операция Везерюбунг|Норвегия]]. В резултат [[Финландия]] губи доставките си на торове, което в комбинация с намалените селскостопански площи в следствие от [[Зимна война|Зимната война]], води до рязко спадане в производството на хранителни стоки. Част от дефицита покриват от [[Швеция]], a друга част от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], които използват проблема с продоволствията, за да оказват влияние<ref name="Paasikivi">J.K.Paasikivi, ''Toimintani Moskovassa ja Suomessa 1939-41, Osa II'' (''My work in Moscow and Finland 1939-41, Part II'')</ref> на Финландия.
Ред 37:
В периода [[14 юни|14]]-[[16 юни]] [[1940]] година [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] поставя ултиматуми на [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]]. В резултат на приемането им правителствата на тези страни са сменени, а самите страни са окупирани от съветските войски. След известно време СССР изисква от Финландия концесиите върху никеловите рудници в [[Печенга]] (по това време Петсамо). В действителност те искат национализацията им от обработващата ги английска компания и изтегляне на военните части от [[Аландски острови|Аландските острови]].
На [[8 юли]] след като [[Швеция]] подписва с Германия договор за преминаване на войски, СССР изисква от Финландия аналогични права за преминаване до съветската база на полуостров [[Ханко]]. Правата за преминаване на войски са предоставени на [[6 септември]], на [[11 октомври]] е постигнато съгласие за демилитаризацията на Аландските острови, но преговорите, свързани с Печенга, се проточват. СССР изискват и промени относно вътрешната политика на Финландия, например оставката на [[Вайно Таннер]]<ref>Eric Solsten and Sandra W. Meditz, editors. Finland: A Country Study, chapter «The Continuation War». Washington: GPO for the Library of Congress, 1988 [http://countrystudies.us/finland/20.htm] </ref> - лидер на финландските
През това време по заповед на [[Адолф Хитлер]] започва разработката на план за нападение на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[Финландия]] придобива интерес за Германия като база за разполагане на войски, операции и като възможен съюзник във войната срещу СССР. В началото на август [[1940]] г. немското правителство премахва ембаргото за доставка на оръжия за Финландия. Започват преговори за предоставяне на Германия на права за преминаване на войски през територията на страната (аналогични с предоставените на СССР) в замяна на доставки от оръжия и военни материали. За Германия тези действия са в пряко нарушение на [[Пакт Рибентроп-Молотов|пакта Рибентроп-Молотов]], а за Финландия на [[Московски мирен договор с Финландия (1940)|Московския мирен договор]].
Ред 50:
* Финландия да не се проявява като агресор, тя ще се включи във войната едва след нападение от страна на СССР.
== Разположение на силите ==
Ред 85:
[[Image:Finnish advance in Karelia during the Continuation War.png|300px|thumb|Граница на максимално настъпление на финландската армия по време на войната. На картата са показани границите преди и след Зимната война.]]
В периода юли-август 1941 г. финландската армия в течение на редица операции окупира всички територии, отстъпени на СССР след края на Зимната война, което се смята от финландците като напълно оправдани действия за връщане на неотдавна загубените територии. В същото време Манерхейм заявява, че ''... през 1918 година обещах на финландците и жителите на източна Карелия, че няма да прибера меча си в ножницата, докато Финландия и източна Карелия не бъдат освободени''.<ref name="The Order of the Day of the Sword Scabbard">"The Order of the Day of the Sword Scabbard. Ylipäälikön päiväkäsky N:o 3 [http://www.mannerheim.fi/10_ylip/e_mtuppi.htm]</ref> Подобни публични изявления за планове за окупиране на територии (източна Карелия), които никога не са принадлежали на Финландия (въпреки сходните етнически корени), се приема във Финландия като сигнал за агресивния характер на войната.
На [[26 юни]] финландска канонерска лодка напада и потапя [[ТЩ-283]].<ref name="besh">Владимир Бешанов. Ленинградская оборона. ISBN 985-13-7439-3</ref> На [[31 август]] финландците достигат старата съветско-финландска граница до Ленинград, там те затварят кръга на обсадата на града от север. [[Блокада на Ленинград|Блокадата на Ленинград]] продължава 900 дни и довежда до гибелта, по различни данни, на между 400 хиляди и 1 милион човека, сред които преобладаващото мнозинство (97 %) умира от глад.
Ред 95:
Съветското командване бързо почувствало отслабването на натиска във финландския участък и на 5 септември изтегля 2 дивизии отбраняващи Карелския провлак, и ги изпраща на юг срещу немците.
На [[4 септември]] финландската армия започва операция за окупация на източна Карелия, и в утрото на [[7 септември]] предните части на финландската армия достигат река [[Свир]]. На 1 октомври съветските части напускат град [[Петрозаводск]]. В началото на декември финландците достигат и прекъсват [[Беломорско-Балтийски канал|Беломорско-
Немските войски в полярната област правят опит да превземат [[Мурманск]] и да прекъснат Мурманската железопътна линия, но той се проваля заради липсата на опит на немците с войната в арктични условия и слабото планиране на операцията.
Ред 207:
== Използвана литература ==
* Scandinavia during the Second World War. Ed. by H. S. Nissen. Oslo and Minneapolis, 1983.
* Барышников, Н. И., Барышников, В. Н., Федоров, В. Г. Финляндия во второй мировой войне. Л., 1989.
* Van Dyke, Carl. The Soviet Invasion of Finland, 1939-1940. Helsinki, 1997.
* Соколов, Е. В. Тайны финской войны. М., Вече, 2000 (Военные тайны ХХ в.).
* Зимная война 1939-1940. Кн. 1: Политическая история. Ред. О. А. Ржешевский и О. Вехвилиаюнен. M., 1999; Книга 2: И. В. Сталин и финская кампания. Стенограмма совещания при ЦК ВКП (б). Ред. Е. Н. Кульков и О. А. Ржешевский. М., 1999.
* Балашов, Е. А. и В. Н. Степаков. Линия Маннергейма и система финской долговременной фортификации на Карельском перешейке. СПб., 2000.
* Вихавайнен, Т. Сталин и финны. СПб., 2000.
* А. Б. Широкорад, Северные войны России. М.: АСТ; Мн.: Харвест, 2001 [http://militera.lib.ru/h/shirokorad1/index.html]
* Якимович, К. Тайпале: Сто дней кровопролитного сражения советско-финской войны. СПб., 2002.
* Советско-финляндская война 1939-1940. T. 1-2. Ред. П. В. Петров и В. Н. Степаков. СПб., 2003.
* “Зимняя война”: работа над ошибками (апрель-май 1940 г.). Материалы комиссии Главного совета Красной армии по обобщению опыта финской кампании. Ред. Н. С. Тархова. M., 2004.
* Барышников, В. Н. Вступление Финляндии во вторую мировую войну 1940-1941 года. СПб., 2005.
* Энгл, Е. Зимняя война. Советское нападение на Финляндию, 1939-1940. М., 2006.
* Edwards, R. White Death: Russia's War on Finland. London, 2006.
* Мемоарите на Манерхайм [http://militera.lib.ru/memo/other/mannerheim/]
* Мельтюхов М. И. «Упущенный шанс Сталина. Советский Союз и борьба за Европу: 1939—1941» [http://militera.lib.ru/research/meltyukhov/index.html]
|