Разлика между версии на „Барс“

редакция без резюме
м (r2.7.1) (Робот Добавяне: ky:Илбирс)
Барсът принадлежи към [[Голяма котка|Големите (ревящи) котки]] (''Pantherinae''), въпреки че не умее да надава рев и [[таксон]]омичната му класификация все още не е утвърдена. Макар традиционно да се отделя в собствен [[род (биология)|род]] '''''Uncia''''' (Schreber, 1775), скорошни генетични изследвания го връщат в рода на пантерите ''[[Panthera]]'' <ref name=Johnson2006>{{cite journal |last= Johnson|first= W.E. |coauthors= Eizirik, E., Pecon-Slattery, J., Murphy, W.J., Antunes, A., Teeling, E. & O'Brien, S.J.|date= 6 January 2006|title= The Late Miocene radiation of modern Felidae: A genetic assessment.|journal= [[Science (journal)|Science]] |volume= 311|issue= 5757|pages= pp73-77|id= |url= http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/311/5757/73 |doi= 10.1126/science.1122277|accessdate=2008-10-24}}</ref>.
 
== Физически характеристики ==
== Физическа характеристика ==
Барсът няма размерите на останалите големи котки (''Panthera''), но остава сравнително едър хищник с дължина на тялото от 74100 до 130 см. с почти още толкова дълга опашка (90 см.), височина при плещите 60 см. и тегло от 27 до 54 кг., като възрастни мъжки понякога достигат и дооколо 75 кг. Великолепната му гъста козина е светла, от сиво-бяла до жълтеникаво-кафява на цвят, изпъстрена с множество черни петна с розетовидна шарка по тялото и опашката, като по краката и накрая на опашката петната стават по-едри и плътни, а на главата по-дребни. Коремът е почти бял. Очите са светли и, гледани отдалеч, се сливат с цвета и шарките на лицето. За да се предпазва от големия студ на планините, които обитава, е покрит с гъста козина, която през зимата достига дължина до 12 см. Ушите му са малки, за предоставят по-малка площ на студа. Носната му кухина е по-малка от тази на другите от семейство Котки, за да може вдишваният въздух да се затопли, преди да стигне дробовете. През зимата петнистата му козина става по-светла - по този начин животното се слива с мръсния сняг. През лятото цветът потъмнява и така леопардът става трудно забележим на фона на сивите скали. Барсът е изключително пъргав. За да улови яребица или фазан, може да направи скок с дължина до 15 метра. В семейство Котко той е шампионът на висок скок.
 
 
В суровите високоплански условия снежният леопард оцелява благодарение на дългата си гъста козина. Освен това ушите му са малки и закръглени, за да не премръзват, а лапите му са окосмени отдолу и достатъчно широки, за да не затъва в снега. Дългата пухкава опашка на барса служи не само за баланс, но и като завивка докато спи.
 
== Произход ==
 
== Разпространение ==
Барсът e широко разпространен във високите планини на [[Средна Азия]]: [[Хималаи]]те, [[Памир]] и [[Хиндукуш]], [[Тяншан]], [[Алтай]] и високите плата на [[Монголия]], [[Тибет]] и някои райони на [[ТибетСибир]], но навсякъде е много рядък. Според някои източници в миналото барсът е обитавал също [[Иран]], [[Анадола]] и [[Кавказ]], но това мнение не намира сериозно потвърждение.
 
== Начин на живот и хранене ==
Краткото лято високо в планината снежните леопарди прекарват над границата на гората по алпийските ливади и скалисти склонове на надморска височина между 2500 до 6000 м., а през зимата, следвайки стадата [[кози (подсемейство)|диви кози и овце]], се спускат до около 1800, на места и до 6002000 м. навлизайки в горите.
Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12&nbsp;км² до около 40&nbsp;км² в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.
 
Барсът е самотен ловец, който търси плячка в рамките на обширна индивидуална територия, чиято площ варира от 12&nbsp;км² до около 40&nbsp;км² в зависимост от изобилието на плячка в района. Барсовете обаче не защитават агресивно собствената си територия от натрапници и дори наскоро се установи, че животни от съседни територии често използват едни и същи планински пътеки, като маркират с урина определени гранични камъни. Освен това се срещат и две или повече животни ловуващи заедно - мъжки с женска през размножителния период или млади леопарди останали с майка си за известно време.
[[Картинка:Snow Leopard eating.ogg|мини|right|Хранещ се барс]]
Ирбисът, както е наричан в Тибет, преследва предимно едрите копитни [[бозайници]] характерни за района който обитава. В Хималаите например това са [[барал]]ите (сини овни), козирози, азиатски муфлони, млади якове, винроги козли и горали, а в Тяншан и Алтай [[Сибирски козирог|сибирските козирози]] и [[архар]]ите (планински овни). Лови и по-дребна плячка като [[зайцевидни]], [[мармоти]], иедри др.гризачимечета [[гризачи]],и кактомалки идиви [[птици]]прасета. Когато е гладен, не подминава и мърша.Знае Несе,че сатози рядкостхищник иима набезитенужда надот домашнисредно животни,2 зарадикг. коетомесо ена преследванден, отза местнотода населениеоцелее.
Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре и&#768;. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършващият скок назавършва атаката муси можес данеповторимия надхвърлиси 14 мскок. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
 
Барсът обикновено ловува рано сутрин и привечер, като издебва плячката си, спускайки се отгоре и&#768;. Той се промъква безшумно и с няколко скока застига жертвата си, като завършващият скок на атаката му може да надхвърли 14 м. През деня обикновено си почива, скрит в скална ниша.
 
== Размножаване ==
216

редакции