B-24 Либърейтър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2+) (Робот Промяна: sv:Consolidated B-24 Liberator |
|||
Ред 44:
Либърейтъри е имало на въоръжение и в китайската и в турската армия, като няколко трофейни машини са били и обособени в подразделение на [[Луфтвафе]].
== Модификации и серийно производство ==
* ''Прототип ХВ-24А''. Строежа на прототипа продължава осем месеца и 28 дни, т.е. изпълнен е с рекардно темпо. финалния монтаж започва на 26 октомври и завършва през декември. за първият си полет прототипът с номер 39-556 излита от летище Линберг Филд в сан Диего на 29.12.1939 г. Пилот е Уилям Уитли. Самолетът лети относително правилно, а крилото на Дейвис се доказва на практика. Все пак достигнатата максимална скорост 439 км/ч, е доста по-ниска от заложената. Тестовете проведени от заводски и военни пилоти, продължават до 09.06.1940 г. На 13 август машината е одобрена от корпуса на военновъздушните сили на САЩ. Направени са промени и по конструкцията. Срещу оледеняването на краищатана крилото и стабилизатора са прибавени гумени пневматични размразители по системата Годрих. Калибърът на отбранителното въоражение е увеличен до 12.7 mm. Британците дават на самолета наименованието Liberator (освободител). Серията проектирана за Франция получава обозначението LB-30MF (Lamb Bomber, 30-ти експортен модел на заводите Consolidated, Mission francais).
* ''Прототип ХВ-24В''. Това обозначение получава прототипа след поредните промени. Двигателите P&W R-1830-33 са заменени от версия R-1830-41 със същата мощност, но с нови турбокомпресори Дженерал Електрик В-2, доста по-ефективни от дотогаващните двускоростни. Това позволява заъдржане на мощността на височина над 6000 м и достигане на максимална скорост 500 км/ч. Планирано е монтирането на електрически двигателни помпи, бронепокритие на гондолите за двигателите и увеличаване на размаха на хоризонталния стабилизатор с 61 см. Масата на самолета нараства от 17370 на 18 600 кг. Серийният намер е променен на 39-680. Първият полет на преустроеният прототип е на 01.02.1940 г.
* ''Прототип YB-24''. Първоначално е планирано използването на седем YB-24 за експлоатационни тестове. Случва се обаче друго и шест от тях достигат до Великобритания. Тази ситуация е следствие от приемането на RAF френския договор BRA 5068 и шест бомбардировача LB-30А и на договор BRA 5068 и шест бомбардировача LB-30В и 139 разузнавателни бомбардировача RLB-30. В желанието си да го произведат по-бързо заводите Consolidated получава съгласие за изпращане на шест експериментални машини и 20 В-24А. Седмият YB-24, с обозначение В-24, е завършен през януари 1941 г. и е доставена на USAAC (United States Army Air Corps - корпус на военновъздушните сили на САЩ) през май. този самолет е оборудван с картечници с калибър 12,7 мм.
* ''LB-30А Liberator''. Шестте самолета LB-30А са почти еднакви с ХВ-24А. Използвани са същите двигатели. След доработката самолетите успяват да постигнат максимална скорост 450 км/ч и пределна височина 8230 м. Въоражението се състои от шест картечници 7,69 мм на предната, задната и четирите странични установки. След акцептиране на машините от британска страна те са изпратени в Канада откъдето прелетяват 4817 км до Шотландия. Тъй като не притежават самохерметизиращи се резервоари за гориво, те са разоражени и пренасочени към транспортната авиация
* ''LB-30B Liberator I''. Серията от 20 броя LB-30В е почти еднаква с предната версия. Малко по-различно е въоръжението. На задната установка има две картечници, а на предната, двете странични и задната долна - по една. Самолетите предадени на Монреал, получават сериен номер АМ910-АМ929 и наименованието Liberator I. След полет до Великобритания в средата на 1941 г. е взето решение за пренасочването им към Coastal Command (крайбрежна въздушна отбрана). В тях са инсталирани радари ASV Mk II с антени под крилото и задната част на фюзелажа. В задната част на бомбената камера има подводни бомби, а под предната е разположен контейнер с четири оръдия 20 мм. Инсталирани са британски картечници калибър 7,69 мм. Екипажът се състои от седем летци
* ''В-24А Liberator''. След доставката през май на самотния YB-24 през лятото заводите Consolidated предават още осем подобни машини, обозначени като В-24А. Те са въоражени с картечници калибър 12,7 мм. Всичките 9 самолета се използват като транспортни, които превозват екипажите на бомбардировачите до Великобритания. През септември 1941 г. два самолета са дадени на посолството на Москва. Следващите два извършват шпионски полети над тихия океан, по време на които единият е изгубен.
* ''LB-30C Liberator II''. Поредната версия получава удължен с 0,92 м фюзелаж и въоражение с кули. Първите удължени самолети стигат до RAF Liberator Mk II. Британците монтират собствено въоражение. На гърба на самолета е монтиран купола Boulton Paul Mk V с четири картечници 7,69 мм, а в задната част на фюзелажа - кула Boulton Paul Mk II, също с четири картечници. На страничните установки са монтирани двойни картечници 7,69 мм, а на предната и долната - единични. С други думи общо 14 оръдия. Първият доставен LB-30C Liberator II се разбива, в катастрофата загива Уилям Уитли. Инцидента е причина за спиране на доставките за два месеца. Възобновени са една през август 1941 г. Поръчани са 139 самолета от тази версия, част от тях стигат до транспортната авиация.
== Източници ==
| |||