Николай Трубецкой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 40:
През 1938 г. след аншлуса на Австрия Трубецкой е под наблюдението на [[Гестапо]], привикван е на разпити, арестуван за три денонощия, в квартирата му е извършен обиск. Според П. Н. Савицки от концлагер го спасява само титлата княз. При това обаче голяма част от научните му ръкописи е конфискувана по време на обиска и в крайна сметка изгубена. Според близките му мъката от тази загуба е причината Николай Сергеевич Трубецкой да почине от инфаркт на миокарда, без да излезе от болницата след получаването му.
 
== Лингвистични теоритеории на Трубецкой ==
По времето преди Първия международен конгрес на лингвистите в [[Хага]] (1928 г.) Трубецкой доразработва някои от идеите на Я. Б. де Куртене и на Ф.[[Фердинанд дьо Сосюр]] за социалната същност на езика и заедно с чешкия езиковед Вилем Матезиус и с пристигналия в Прага руски учен Роман Осипович Якобсон полага основите на Пражкия лингвистичен кръжок, където се раждат структурното езикознание и фонологията. Неговият класически труд ''Основи на фонологията'' (''Grundzüge der Phonologie'') излиза посмъртно във Виена през 1939 г. В този труд се анализират повече от 100 езика, като българският е един от най-цитираните.
 
В ''Основи на фонологията'' намират отражение идеите за: