Николай Трубецкой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м след анексирането
мРедакция без резюме
Ред 60:
* За времето на своята преподавателска кариера Н. С. Трубецкой подготвя около 100 курса по славянски езици и литератури.
* Трубецкой пише с голямо вдъхновение трудове по лингвистика и с голяма неохота пропагандистки статии на евразийски теми. Той се оплаквал, че евразийската пропаганда го е погубила като учен, отнемайки му прекалено много време.
* Книгата „Наследството на Чингис хан“, която се счита за едно от основните съчинения на евразийците, самият Трубецкой смятал за демагогия и пълна с пресилвания и противоречия. Написал я като агитационен текст за не особено грамотните млади комсомолци и червеноармейци в [[СССР]], които трбвало да бъдат запознати с евразийската идеология, затова и я писал, слизайки на тяхното ниво. Трубецкой се съгласил да я отпечата само при условие, че ще я разпространяват в СССР, а не сред емигрантите и на корицата няма да стои неговото име. Когато книгата започва да се разпространява сред емигрантите Трубецкой се възмущава и дори заплашва, че ще напусне евразийското движение.
* Трубецкой не обича руските религиозни философи от по-старото поколение (на първо място членовете на групата „Вехи“ - [[Николай Бердяев|Бердяев]], Струве, [[Сергей Булгаков|Булгаков]]). Като редактор в евразийските издания е против публикаците на техни текстове в тях.
* Н. С. Трубецкой е страдал от депресия и е търсил помощ при психотерапевт.
* В края на живота си получава стомашно разстройство от лекарствата, които приема за лечението на болното си сърце. По този повод Трубецкой се шегувал: „Какво неудобство е, че човек има толкова много органи“.
* След аншлуса на Австрия с Германия Н. С. Трубецкой се кани да замине със семейството си в [[САЩ]], но му попречва болестта и последвалата я скоропостижна смърт.
* През 1973 г. във Виенския университет е поставена паметна плоча на Н. С. Трубецкой.