Колективизация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Вандализъм. Премахната редакция 5172725 на 213.207.130.202 (б.) |
||
Ред 1:
'''Колективизацията''' представлява система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в [[селско стопанство|селското стопанство]] (земята, оборудването, животните и растенията).
==Цели==
Цел на колективизацията е формиране на управляеми от социалистическата държава производствени отношения в селското стопанство. Постига се чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители. Чрез колективизацията на селските стопани и национализацията на промишлените предприятия и банковия капитал се постига основната политическа задача на комунистическата идеология - пълен контрол върху обществото и поставянето му в пълна икономическа зависимост. Колективизацията на земята позволява извличане на стопански ресурс от селото за целите на индустриализацията, <ref>'''Знеполски''', Ивайло, Българският комунизъм. Социокултурни черти и властова траектория, стр. 201, Институт за изследване на близкото минало, Издателство Ciela, София, 2008 </ref>
за политическа дейност и създаване на мощна военна организация.
== Колективизацията в Съветския съюз ==
Режимът на [[Сталин]] в [[Съветския съюз]] налага насилствена колективизация на [[земеделските стопанства]] в края на 1920-те години. Създават се колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска [[социална прослойка|прослойка]] и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „[[кулак|кулаци]]“) в спад на производството на [[храни]], като ги нарича паразитни [[капитализъм|капиталисти]], които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в Далечния Изток, като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
== Колективизацията в България ==
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[1944]] год. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в [[ТКЗС]]-та. Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] год., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.
<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref>
== Вижте също ==
* [[ТКЗС]]
* [[Кооперация]]
* [[Комасация]]
* [[Национализация]]
| |||