Бачо Киро: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
 
==Биография==
Роден е на [[7 юли]] [[1835]] г. в с. [[Бяла черква]] [[(старо име - Горни Турчета)]], Търновско в семейството на селския говедар - Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и малкия Киро трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През [[1847]] г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо. След [[1852]] г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През [[1857]] г. се завръща в Горни турчета, където преподава до смъртта си през [[1876]] г., с изключение на [[1871]] г.
 
По пътя на самообразованието и с упорит труд Бачо Киро израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение, Рибния буквар, работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода. През [[1869]] г. учредява първото селско читалище в България - ''"Селска любов"''. През [[1870]] г. създава първия селски читалищен и училищен театър в България. Между [[1870]] и [[1871]] г. е дописник на вестник ''"Македония"''. През [[1864]] г. повежда населението и със сопи прогонва търновския гръцки владика Григорий.
Ред 35:
''въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм)"''
 
Обесен е на [[28 май]] [[1876]] г. в Търново. Заедно с него на бесилото увисва и ГеоргиИван ИзмирлиевПанов Семерджиев.
 
==Творчество==