Драган Павлович: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 18:
След излизането си от затвора се завръща в Белград и е направен секретар на Покрайненския комитет на ЮКП за Сърбия. Отделно става и секретар на ЦК на Червеният кръст. Под неговото ръководство организацията се разширява.
 
През юни 1941 година като инструктор на [[ЦК на ЮКП]] е изпратен в Македония. Там се опитва да накара [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет на Македония]] начело с [[Методи Шаторов]] да започне въоръжена борба срещу българските военни части, но Шаторов, [[Коце Стояновски]] и [[Перо Ивановски]] му се противопоставят. Заедно с представителя на [[БКП]] [[Петър Богданов]] решава да изкачат решението на Коминтерна по въпроса и да не разпускат областния комитет на [[МКП]].<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/kp_ju/kp_ju_3_3.html Палешутски, Костадин, Югославската комунистическа партия и македонският въпрос, 1919–1945, Изд. на БАН, София, 1985 стр. 289]</ref>След работата си в Македония заминава за Западна Сърбия, където влиза в първи шумадийски партизански отряд. На 21 декември 1941 се създава първа пролетарска ударна бригада, а Шиля става политически комисар на пети (шумадийски) батальон в нейния състав.
 
Убит е на 21 януари 1942 година на гарата в [[Пиеновац]] в престрелка с немски войски. С решение на Президиума на [[СФРЮ]] от 21 декември 1955 година е провъзгласен за народен герой на Югославия<ref>Народни хероји Југославије. „Младост“, Београд 1975. година.</ref>.