Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Файл:Sofia-Slavyanska-street-home-Georgi-Ovcharov.jpg|мини|250п|Жилищна кооперация в София на арх. [[Георги Овчаров]] от [[1929]] г.]]
 
'''Жилищна кооперация''', '''кооперативен дом''' или '''кооперативна палата''' е наименованието на вид [[апартаментна сграда]]. Строежът на сградата се извършва на [[кооперация|кооперативни]] начала - отделни семейства се организират в кооперативно сдружение, наемат [[архитект]] и строител и по този начин издигат жилищна сграда с [[апартамент]]и като жилищни единици.
 
 
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], но могат да бъдат видени и в някои други големи български градове. Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.
 
== Харакктеристики на сградите ==
 
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]].
Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].
 
== Стилови характеристики ==
 
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернзма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националния стил със заемките от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
 
== Строителство ==
Почти всички жилищни кооперации, строени до към края на 20-те години, са построени с конструкция тип [[пруски свод]] - външните и вътрешните стени имат носеща функция, а плочата е изграждана със стоманени релси с [[желеобетон]]ен пълнеж помежду им. След [[Чирпанско земетресение|Чирпанското земетресение]] от [[1928]] г. със закон е въведен задължителният за всички жилищни сгради железобетонен скелет. Зидовете са изпълнявани с плътни [[тухла|тухли]].
 
== Архитекти ==
== Харакктеристики на сградите ==
 
Поради масовото строителство на жилищни кооперации в София, пвечето от архитектите, работили тук от 1920-те до 1940-те години, имат реализирани проекти за жилищни кооперации: [[Радослав Радославов]], [[Константин Джангозов]], [[Георги Овчаров]], [[Христо Бърнев]], [[Иван Васильов]], [[Георги Апостолов]] и др.
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която жилищните помещения са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]].
 
Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].
{{Сградоустройство}}
 
[[Категория:Градоустройство]]
[[Категория:Жилищни сгради]]
Анонимен потребител