B-24 Либърейтър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 52:
* ''В-24А Liberator''. След доставката през май на самотния YB-24 през лятото заводите Consolidated предават още осем подобни машини, обозначени като В-24А. Те са въоражени с картечници калибър 12,7 мм. Всичките 9 самолета се използват като транспортни, които превозват екипажите на бомбардировачите до Великобритания. През септември 1941 г. два самолета са дадени на посолството на Москва. Следващите два извършват шпионски полети над тихия океан, по време на които единият е изгубен.
* ''LB-30C Liberator II''. Поредната версия получава удължен с 0,92 м фюзелаж и въоражение с кули. Първите удължени самолети стигат до RAF Liberator Mk II. Британците монтират собствено въоражение. На гърба на самолета е монтиран купола Boulton Paul Mk V с четири картечници 7,69 мм, а в задната част на фюзелажа - кула Boulton Paul Mk II, също с четири картечници. На страничните установки са монтирани двойни картечници 7,69 мм, а на предната и долната - единични. С други думи общо 14 оръдия. Първият доставен LB-30C Liberator II се разбива, в катастрофата загива Уилям Уитли. Инцидента е причина за спиране на доставките за два месеца. Възобновени са една през август 1941 г. Поръчани са 139 самолета от тази версия, част от тях стигат до транспортната авиация.
* ''LB-30 Liberator''. Американският вариант на тази версия е LB-30. При него е запазена старата задна стрелкова установка, а в кулата Martin на гърба са разположени две картечници 12,7 мм. Това са машини построени за RAF и приети от USAAC след японската атака над Пърл Харбър. Над Тихия океан се използват 46 от тези нашини. От останалите 20 самолета шест за изгубени при инциденти, а 23 след време са върнати на британците. тази версия се използва като бомбардировач. Транспортната версия е лишена от въоражение, получава вход за натоварване от лявата страна и пътническа кабина.
* ''B-24С Liberator''. След изпитанията на ХВ-24в е взето решение за построяване на подобна серийна версия. Самолетът обозначен като В-24с, получава на гърба на фюзелажа зад кабината кула Martin А-3 с две картечници 12,7 мм. В задната част на фюзелажа е инсталирана кула Consolidated А-6А с идентично въоражение. Единични картечници има на двете странични установки, на педната и на долната. Построени са само две машини от тази версия, доставени от декември 1941 г. до февруари 1942 г. Тези самолети се задвижват от двигатели R-1830-41
* ''B-24D Liberator''. Заедно с В-24С през ноември 1941 г., започва и монтажът на версия В-24D, оборудван с двигатели R-1830-43. При пъвите 76 машини в долната част на тила на фюзелажа е монтирана единична картечница 12,7 мм. След това, до 287-ия самолет, по-близко до бомбената камера е разположена дистанционно управляема кула Bendix с две картечници 12,7 мм. Тъй като тя била проблемна при употреба, при блоковете от В-24D-15-CO до B-24D-20-CO (СО означава заводите в Сан Диего, по късно са въведени обозначения CF за Форт Уорт, DT за Тълса, FO за Уилоу Рън и NT за Далас) е върната единичната картечница. От самолетите 42-41164 започва да се монтира сферична кула Briggs-SperryA-13 с две картечници 12,7 мм, обслужвани от стрелец, който седи в нея.
== Източници ==
| |||