Меляне: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Промяна: kk:Меляне (Монтана облысы) |
р. |
||
Ред 12:
== География ==
Село Меляне се намира на около 22 км западно от град [[Монтана]] в [[планина|планински]] район.
Line 20 ⟶ 19:
== История ==
=== Заселване ===
Първоначално селището се е намирало в землището западно от днешното място на селото, между
Стари заселници са били:
* Бауринците – от село [[Баурене]], община Криводол, Врачанско;
* Янкови и Джаджови – от село Славиня, Пиротско в Сърбия;
* Йоцинци – от село [[Горна Вереница]];
* Ковачите от село [[Главановци (Област Монтана)]] и
* Данинци – от село [[Еловица (Област Монтана)]].
През 1860
=== Имена ===
През 1607
Предполага се, че името му произхожда от старата славянска дума „Мел”, което значи „ронлива скала” от [[варовик]], какъвто има много в района на селото.▼
▲Първоначално селището се е намирало в землището западно от днешното място на селото, между двата дола и се е наричало Чирпан - Меляне. При голямо наводнение след поройни дъждове, селото е било отнесено. След време жители от други села го възобновяват.
За името на селото има различни версии освен споменатата
▲През 1860 година в селото са заселени и черкези, които през 1877 година са избягали заедно с турците.
▲През 1607 година е записано в турските регистри като „Меляни”, а през 1666 година „Милина” с 12 къщи.
1880 г. – 506 души; 1900 г. – 580 души; 1934 г. – 636 души; 1956 г. – 543 души; 1972 г. – 400 души; 1975 г. – 493 души; 1985 г. – 356 души; 1986 г. – 416 души; 1987 г. – 417 души.
== Забележителности ==
▲Предполага се, че името му произхожда от старата славянска дума „Мел”, което значи „ронлива скала” от варовик, какъвто има много в района на селото.
На около 1 - 1
На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастирската воденица, където в момента се намирал и войводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ кучето на турчина станало свидетел на цялата случка. То се върнало в Берковица и започнало да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия. Тази случка по-късно става основа на описаното в първите глави на "[[Под игото]]" от [[Иван Вазов]], който е работил като съдия в [[Берковица]]. ▼
▲Население:
Съвременната история на манастира започва около 1850 г. Има предание, че един селянин - Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решавили да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно на мястото започнали да идват да се молят и други хора и през пролетта на 1859 г., след пищно тържество на 21 април започват изкопните работи на големия храм. По време на изкопните работи се разкриват масови погребения на стотици хора. Техните останки са положени в гробницата на изградения през 1860 г. параклис „Света Богородица”. Манастирската църква – православния храм „Свети Йоан Кръстител” е украсена с един от най-красивите иконостаси в Северна България, фина изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Майстори са Стойчо Фандъков и синът му Димитър. Иконите в храма са сътворени от братята Николай и Станислав Доспевски. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.▼
▲На около 1 - 1.5км. от село Меляне, по посока на село Георги Дамяново, при отклонението на пътя за село Помеждин, се намира Лопушанския манастир.
▲На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастирската воденица, където в момента се намирал и войводата Огнян. Турчинът стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му. Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ кучето на турчина станало свидетел на цялата случка. То се върнало в Берковица и започнало да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата. Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия. Тази случка по-късно става основа на описаното в първите глави на "[[Под игото]]" от [[Иван Вазов]], който е работил като съдия в Берковица.
▲Съвременната история на манастира започва около 1850 г. Има предание, че един селянин - Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решавили да възстановят манастира. Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно на мястото започнали да идват да се молят и други хора и през пролетта на 1859 г., след пищно тържество на 21 април започват изкопните работи на големия храм. По време на изкопните работи се разкриват масови погребения на стотици хора. Техните останки са положени в гробницата на изградения през 1860 г. параклис „Света Богородица”. Манастирската църква – православния храм „Свети Йоан Кръстител” е украсена с един от най-красивите иконостаси в Северна България, фина изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Майстори са Стойчо Фандъков и синът му Димитър. Иконите в храма са сътворени от братята Николай и Станислав Доспевски. Лопушанският манастир е национален паметник на културата.
Манастирът е бил любимо място на народния поет Иван Вазов.
Line 50 ⟶ 53:
Основен поминък е бил бъчварството. Преди време ТКЗС-то бе направило в селото цех (фабрика) за производство на бъчви и бурета. Сега този цех не функционира, но все още може да откриете в селото майстор, който да направи хубаво буре, бъчва или каца.
В селото живее и твори художникът Чавдар Антов.
{{източник|Това може би е селото с най-странните лични имена в България - Телефонка, Геройка, Матрона, Първа, Графиня, Вилсон, Дешка, Липнехт, Люсилия, Филисина, Влъчко, Витоша, Галилей, Манлихерка и др.}}
▲За името на селото има различни версии освен споменатата вече официална версия. Според старите хора произлиза от думата '''"меляк"''' - диалектна дума, която означва "тръни", понеже селото било заобиколено с търнища. Според други идва от '''"мел"''' - диалектна дума означаваща хмел, който е растял в околностите. Трети предполагат, че името идва от няколкото воденици, които са били построени на минаващата през селото река Огоста. Тези воденици '''меляли''' брашно и на другоселци. Интересно е, че в България няма друго село с това име.
В днешни дни Меляне може да бъде притегателно място и за много хора, чиито корени не са от там, но харесват природата.
== Редовни събития ==
<!-- == Личности == -->
<!-- == Литература == -->
Line 65 ⟶ 66:
== Други ==
<!-- === Кухня === -->
В горния край на селото е "Старата чешма", от която може да се напиете с хубава студена вода.
В селото се отглежда
Между селото и Лопушанския манастир
== Външни препратки ==
{{Община Георги Дамяново}}
{{Мъниче селища в България}}
▲[[Категория:Област Монтана|Георги Дамяново]]
[[kk:Меляне (Монтана облысы)]]
|