|
Фетишизъм – терминът произлиза от френската дума Fétiche - почитан вещ
Зародил се е през Старокаменната епоха, когато стандартът на живот е възможно най-нисък, стопанството е събирателно-ловно и няма почти никакво производство. Човекът опипва обкръжаващата го действителност като пряко и наготово ползва природните продукти. Постепенно обаче той започва да вижда функционалните им възможности. Така се появява интересът към утилитарните предмети.
Социална основа
Обществото е биологично, в социалните функции цари пълна дисхармония, липсват каквито и да било връзки между членовете на обществото, липсва каквато и да било йерархизация, затова фетишът е дисхармоничен, в него липсват съчленими и подчинителни връзки.
Интелектуална основа
Вече има наченки на човешко съзнание. Човекът започва да се чувства нещо (id) и ето защо той търси в природата сходно с него нещо, превръщайки го в super id. Човекът се чувства нещо, но нещо неотделимо от обкръжаващата го действителност. Той не успява да противопостави себе си и своите мисли на всичко останало, но все пак на всяка крачка той се сблъсква с природата и нейните явления. Този сблъсък възбужда неговия интерес, който започва да формира човешкото съзнание. Този неясен, неразчленен, стихиен и породен от страх, но познавателен интерес елинът нарича θάμβος, εος, τό – едно сетивно чувство от досега с тайнствената ужасна и магична природа; знак за общението с нещо божествено; първично, религиозно чувство, но и първичен научен интерес.
Човек се интересува от природата не изобщо, а само до толкова, доколкото тя се втурва в живота му и определя условията му за живот. Ето защо, макар човек да има възможността за пряк досег с всичко и да реагира на всичко, все пак неговата фантазия е привлечена от приложимите в живота предмети и от човекообразните неща. Така човек постепенно открива сравнението и аналогията като мисловна дейност. Чрез тях именно непознатото става познато и започва да действа срещу новоизпречилото се непознато и дотолкова доколкото единственото познато е човекът, то и всички познати неща се оказват очовечени.
На второ място това първично мислене е недиференцирано понятие, тъй като е сведено до конкретна сетивност. Мисълта се свежда до сбора от всички усещания, породени от досега до конкретния предмет в конкретния момент. Ето защо човек схваща целия космос във всеки конкретен необходим му или впечатлил го предмет, схваща света като цялост, вместена изцяло във всичко конкретно. Оттук фетишът придобива многобройните функции на космоса.
Фетишиското митологично съзнание надарява природата със собствените си чувства, а на този етап това са инстинктите и то за възпроизводство и за самосъхранение. Затова тези божества могат да създават и да помагат за оцеляването. Емоционалната оценка към непознатото е страх и ужас и това придава на фетиша заплашителни и губителни функции.
Прекият сетивен досег и огледалното отражение съдържат имплицитно идеята за тъждествеността на правата и обратната връзка (обект – субект). Така човешко-божествените отношения стават равностойни. Така познанието за божественото води до познанието за избягването на гибелта или за тайнството на пораждането. Така се появява стремеж да се активира обратната връзка, за да се осигури правата връзка. Чрез сравнението и аналогията обратната връзка става позната и вече може да се използва адекватно и дори да се насочи към всичко останало непознато. Така се появява магия. Ето защо фетишът има и магични функции.
Накрая липсата на всякакъв опит и недиференцираността на мисълта води до уникалността на сетивния досег, до уникалността на нещото при подлагането му на сравнение и аналогия. Ето защо фетишистките функции са неотделими от фетиша.
Фетишизмът е очовечаване на конкретната вещ, утилитарно необходима или човекообразна, която вещ притежава многобройни заплашителни, губителни и магически функции, стихийно дуалистично проявими, неотделими от самата нея.
Илюстрация на фетишизма
почитане на предмети – Почти всички богове са били почитани като камъни. Най-характерен е т. нар.Omfalos - пъпът на света или пъпът на Зевс, който той загубил в планината Ида. Намерен там той е пренесен в Делфи и е бил предмет на огромна почит. Има и друга версия - че това е камъкът на Рея.
Хермес е бил почитан като купчина камъни. Когато елинът вървял в непозната местност, за да може да намери обратния път, хвърлял няколко камъни на кръстопътя, други след него също и така се образувала купчина камъни – пътепоказател, която е и самият бог, наречена херма. Ако пътникът е имал храна оставял малко, а който нямал я е намирал и я наричал хермайон – дар на Хермес. По-късно думата започва да означава още и неочаквана находка, облага.
Аполон е бил почитан като обелиск или като пирамида поради началната му функция на дирек на врата.
Множество богове и богини са почитани като парче дърво, наподобяващо човешки форми (ξόανον, τό). На о-в Самос Хера е била почитана като дъска.
почитане на оръдия на труда –
В Троя са показвали копието на Ахил, което е било предмет на огромна духовна почит(намазано с отрова и всеки ранен от него не е можел да оздравее, освен ако не се посипе раната му със стружки от копието).
В Троя са били почитани и наковалните, на които Зевс е закачил Хера да виси между земята и небето.На връщане от Троя ,богиня Харя,която искала да погуби Хуракъл с помощта на бог Хипнос приспала Зевс и буря откарала Херакъл на остров Кос.Там местните жители помислили кораба на Херакъл за разбойнически и започнали да го замервят с камъни.През нощта Херкулеси приятелитему нападнали жителите, избили ги и убили царя Еврипил,син на Посейдон.
В Херонея са били почитани … като условия за благополучие на града скиптъра на Пелопс, подарен му лично от Зевс.
•почитане на растения Почти всеки бог е бил почитан като растение което по-късно е станало неговото свещенно растение.Определят се или по функционалните атрибути или по епитетите
Зевс дъб
Посейдон бор
Атина маслина
Персефона върба; топола
Аполон лавър; зюмбюл(Хиацинд); кипарис
Дионис лоза;тирс;бръшлян и борова шишарка(жезълът му)
•почитане на животни – Най-често почитаното като фетиш животно е змията. Почти всички богове са били змии поради нейната максимална близост до земята(в почти всички езици думите”земя” и „змия” са от един и същи корен).
Зевс и Персефона като черни змии раждат Διόνυσος Ζαγρεύς.
Аполон убива Питон и се нарича Питийски (оттам идва Пития).
На жезъла на Асклепий има змия (като знаците на аптеките ).
Кадъм убива змея на Арес.
Жезълът на Хермес завършва с две змии – кадуцей.
Атина също се е почитала като змия: на щита й е изобразена главата на горгоната Медуза, чиито коси са от змии; Лаокоон е убит от две медни змии по воля на Атина. Почитат се и като птици:
Зевс орел
Атина кукумявка; сова
Аполон лебед(колесницата му е впрегната с лебеди); гарван
Афродита гълъб(мита за аргонавтите,където жреца Мопс бижда гълъб-това е добро предзнаменование,жертва за Афродита); врабче
Хера паун,
и като бозайници:
Зевс бик
Хера крава(защото е съпруга на Зевс и е нормално тя да е женското животно, Омир я нарича „волоока” и мита за Йо)
Посейдон кон(конете избиват вода)
Деметра кобила(първа съпруга на Посейдон)
Аполон вълк; делфин(превръща се в делфин,когато вижда критските моряци и отива при тах, за да ги направи свой първи жреци)
Артемида куче; мечка; сърна
Хеката черни кучета; черни овце
Арес бойни кучета
Дионис козел(менандрите);делфин(тиренските морски разбойници); пантера; тигър(изток);
Кибела лъв
•фетишистка представа за човека
Фетишистки се възприема и човека. Омир нарича душата ψυχή, ἡ; θυμός, ὁ; νοός, νοῦς, ὁ. Само наличието на толкова имена, означава, че всеки път душата се мисли различно и се схваща напълно самостоятелна и веществена.
Омир я изобразява като птица, облак, пеперуда, вихър. Аристотел казва, че ψυχή означава пеперуда. Диафрагмата φρήν, -ενός, ἡ се схваща като вместилище на интелектуалната дейност. Затова у Омир тя проявява творчество,разум,хитрост, взема решения.
Сърцето κραδίη, ἡ или ἦτορ, -ορος, τό се схваща като център на емоционалната дейност. Затова то се радва, гневи, страхува, проявява мъжественост. Според орфиците сърцето на Зевс ражда Атина, а тя запазва сърцето на разкъсания от титаните Διόνυσος Ζαγρεύς и той възкръсва. Глава – Зевс (ражда Атина), Орфей (след смъртта му била хвърлена в р. Хебър и морето я отнесло на о-в Лесбос);
очи – горгоната Медуза;
вежди – Зевс ( като ги свъси, целият свят се разтриса); коса – Медуза (от змии), Самсон (след като му я отрязали, загубил силите си), всеки елин е посвещавал кичур коса на някакво божество (най-често речно) при навършване на пълнолетие;
глас – сирените (привличат моряците), Ехо (наказана от Хера да повтаря само последните думи на събеседника си справка мита за Нарцис);
зъби - драконът на Арес, убит от Кадъм, (от тях поникват войни);
крака – Ахил (Омир го нарича „бързоног”);
стомах – Кронос (поглъща децата си);
бедро – Дионис (ражда се повторно от бедрото на Зевс).
Кръвта за Омир е символ на човешкия живот. Затова Одисей в 11-та песен на Илиада дава на сенките на умрелите да пият кръв, за да оживеят.
•фетишистка представа за рода
Целият родов колектив се мисли като живо тяло и се почита като някакво животно, по-рядко растение или предмет. Членовете на рода се смятат за произхождащи в кръвно родство с тотеми - вероятно първата храна на племето. По-късно именно тотема става забранената храна. Тотемизмът се използва за преход от ендогамен (вътреродов) към екзогамен(извънродов) брак. Например мирмидонците водят началото си от мравките (μύρμηξ, -ηκος, ὁ мравка); след потопа Девкалион и Пира хвърлят зад себе си камъни, от които се раждат „новите” хора.
Фетишизира се и целият космос. Това е едно огромно стихийно, ужасяващо женско същество. Най-ярко това личи по образа на богиня Μεγάλη μήτηρ – Великата майка, на Βριτόμαρτις – почитана на о. Крит, на Πότνια θηρῶν – на животните, на Ζεύς Ὀλύμπιος – Зевс Олимпийски, господарят на богове и хора, на Ζεύς Καταιατής – Зевс, слизащ на земята като гръмотевица, на Ζεύς Χθόνιος – господарят на подземния свят.
| 