Разлика между версии на „Жилищна кооперация“

редакция без резюме
== Жилищните кооперации в България ==
 
Строителството на жилищни сгради на кооперативни начала в [[България]] става възможно в началото на [[1920-те]] години на [[20 век]] по време на правителството на [[Александър Стамболийски]], когато законът позволява и поощрява кооперирането на средства с различна цел, включително и строителство на жилищни сгради. Такива сгради се строят предимно в [[София]], нопоради могатвъзникналият даслед бъдат[[Първа виденисветовна ивойна|Първата всветовна някоивойна]] другижилищен големипроблем българскии градове.придошлите Жилищнитепреселници кооперацииот вдругите Софияобеднели започват да се появяват през средатарайони на 20-тестраната. години,Могат когатообаче сада построенибъдат сградитевидени „Асеновец“и (нав Орлов мост), „Мусала“ (на ул. "Сердика") и редицанякои други. Бурнотоголеми имбългарски строителство еградове презкато [[1930-теВарна]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава дои [[1946Бургас]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.
Жилищните кооперации в София започват да се появяват през средата на 20-те години, когато са построени сградите „Асеновец“ (на [[Орлов мост]]), „Мусала“ (на ул. „Сердика“) и редица други. Бурното им строителство е през [[1930-те]] години. Днес те доминират в централните части на София, поради което оформят облика на Столицата. Строителството им продължава до [[1946]] г., когато поради [[Деветосептемврийски преврат|настъпилите промени]] са забранени всички архитектурни сдружения, а кооперативният начин на строителство става немислим.
 
== Харакктеристики на сградите ==
 
Сградите най-често са с височина 3 до 5 [[етаж]]а, поради което малко от тях са снабдени с [[асансьор]]. Относно вътрешното разпределение, преобладава [[вестибюл]]ната система, при която жилищните помещения[[стая|стаите]] са организирани около помещение без директна слънчева светлина - вестибюл - отделен с голям [[портал]] (най-често четирикрилен) от [[дневна|дневната стая]]. Нерядко апартаментите са снабдени с два входа - един официален, отвеждащ към вестибюла и втори - [[слуга|слугински]], който води към [[коридор]] към [[кухня]]та и санитарните помещения. В по-редки случаи жилищните кооперации са снабдени и с второ - слугинско - [[стълбище]].
Светлата жилищна височина на апартаментите в тези сгради е около 3 м. Подовите настилки са [[дюшеме]], а от [[1940-те]] години се слага и [[паркет]].
 
== Стилови характеристики ==
 
[[Файл:Orlov_most_E1.jpg|мини|250п|Кооперативните домове „Асеновец“ ([[1925]]) и „Царевец“ ([[1930]]) на Орлов мост]]
В стилово отношение жилищните кооперации в България се свързват с архитектурното течение на [[Модернизъм|Модернзма]]. Забелязват се и характеристики на стила [[Сецесион]] предимно в сградите от 1920-те. През 1930-те години паралелно с откровения европейски модернизъм се развива и тежнение към Националния стил със заемките от традиционната българска [[възрожденска архитектура]].
 
Анонимен потребител