Джак Керуак: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 63:
Благодарение на [[лека атлетика|атлетическите]] си способности Керуак се изявява като изключително обещаващ бегач на 100 метра с препятствия в отбора на горните класове на местното училище. Това му осигурява покани и стипендии от Boston College, Notre Dame, Columbia University. Той влиза в [[Колумбийски университет|Колумбийския Университет]] след като прекарва подготвителната година в Horace Mann School. Керуак счупва крак още през първия си сезон като футболист и непрестанно спори с треньора си Лу Литъл, който го държи на скамейката. Докато е в Колумбийския, Керуак написва няколко спортни статии за студентския вестник "Columbia Daily Spectator".
Когато футболната му стипендия бива спряна, Керуак напуска Колумбийския университет, макар че продължава да живее известно време в [[Ню Йорк]] с приятелката си Еди Паркър. По това време той среща хората, с които по-късно ще пътува из целия свят и които са герои в много от неговите романи; наричаните също така
През [[1944]] година Керуак е арестуван като съучастник в убийството на Дейвид Камер, хомосексуялен приятел от още тийнейджърските им години в [[Сент Луис]] на Лусиен Кар. (Уилям Бъроус също е от Сент Луис и именно Кар запознава Керуак с Бъроус и Гилсбърг). Когато вманиачеността на Камер по Кар започва да излиза извън контрол, последния го убива с нож по време на скандал между тях и се обръща към Керуак за помощ. Заедно те укриват [[улика|уликите]]. Посъветван от Бъроус да ги остави в ареста, бащата на Керуак отказва да плати гаранцията. Тогава Керуак се съгласява да се ожени за Еди Паркър ако тя плати. Бракът им продължава една година. За кратко Керуак и Бъроус работят заедно върху [[роман]] за убийството на Камер озаглавен And the Hippos Were Boiled in Their Tanks. Книгата не е публикувана. По-късно Керуак също пише за убийството в романа си "Суетата на Дюлоз" (Vanity of Duluoz).
Между пътуванията в океана Керуак остава в [[Бронкс]], [[Ню Йорк]] заедно с приятелите си от Fordham University. По-късно той живее с родителите си в Ozone Park, квартал на [[Куинс]] след като те също се преместват в [[Ню Йорк]]. Там той написва първия си роман "The Town and the City". Неговите приятели на шега го наричат Магьосникът от Озон Парк, визирайки псевдонима на [[Томас Едисон]] Магьосникът от Менло Парк и заедно с това заглавието на [[филм]]а "[[Магьосникът от Оз]]".
„''The Town and the City''“ е публикуван през [[1950]] година с името Джон Керуак и макар че получава няколко похвални рецензии, книгата не се продава добре.
През следващите шест години Керуак пише непрестанно, но не може да намери [[Издателство|издател]]. Стъпвайки на черновите първоначално наречени "The Beat Generation" и "Gone on the Road", през [[Април]] [[1951]] Керуак написва текста, който по-късно ще стане известен като "По пътя" (On the Road). Книгата е основно автобиографична и описва от позицията на героя Сал Парадайс приключенията на Керуак, в компанията на Нил Касиди, прототип на Дийн Мориарти, по пътищата на цяла [[Северна Америка|Америка]] и [[Мексико]].
Тази част от мита Керуак разказва как поддържан от [[бензендрин]] (стимулант, производен на [[амфетамин]]а) и [[кафе]], той завършва първата версия на романа за три седмици под формата на сесия от спонтанна изповедна [[проза]]. Резултатът от тази сесия е прочутота хартиена ролка на "По пътя". В действителност според неговия професор и наставник от Колумбийския университет Марк Ван Дорен, голяма част от съдържанието вече е била написана в неговите дневници през последните няколко години. Неговата техника е била силно повлияна от [[джаз]]а, особено [[бибоп]]-а и по-късно от [[будизъм|будизма]], както е известно от прочутото писмо "Джоан Андерсен" на Нил Касиди.
Издателите не одобряват нито неговия експериментиращ стил, нито тона му, който се доближава
През [[юли]] [[1957]] г. Керуак се премества в малка къща на Clouser Ave. в [[Орландо]], [[Флорида]], изчаквайки издаването на "По пътя". Няколко седмици по-късно критиката, появила се в [[Ню Йорк Таймс]] обявява Керуак за гласа на новото поколение. Керуак бива издигнат като значим американски писател. Неговото приятелство с [[Алън Гилсбърг]], [[Уилям Бъроуз]] и Грегори Корсо става емблематично за [[
През [[1954]] Керуак открива "Библия на Будизма" ''(A Buddhist Bible)'' на Dwight Goddard в [[библиотека]]та в [[Сан Хосе]], с което започва потапянето на Керуак в будизма. През [[1955]] Керуак написва биографията на [[Буда|Сиддхартха Гаутама]], озаглавена "Събуди се", която не издава приживе.
Керуак описва част от собствените
В романите на Керуак също става дума и за приятелството му с учителя [[Алън Уотс]] (присъстващ в романа "Big Sur" под името Arthur Wayne и като Alex Aums в "Ангели на самотата"). Също така се е срещал и е влизал в дискусии с известния [[дзен]] будист Д.Т.Сузуки.
Керуак умира на 21
== Библиография ==
{| class="wikitable sortable"
|-
| |||