Новгородска република: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Denis BGRUS (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 94:
}}
'''Новгородската република''' е средновековна държава, съществувала
==История==
[[Файл:Nowgorod 2005 w.jpg|thumb|left|170px|Крепостта детинец - новгордският Кремъл.]]
През 1136 княз [[Всеволод Мстиславич]] абдикира от престола и отива в изгнание. Оттогава е наложена републиканската форма на управление, запазвайки се и титлата "княз". Първият княз на републиката става Святослав. Най-голямата заплаха за независимостта на Новгород са князете на [[Владимиро-Суздалско княжество|Владимиро-суздалското княжество]], които през 1170 организират поход над републиката, но не успяват да я превземат. В началото на 13 век [[Псковска република|Псковската република]] става автономна, но остава в състава на Новгород. По времето на монголското нашествие щети са нанесени само на част от новгородските земи. През 1240 княз [[Александър Невски|Александър Ярославич]] побеждава шведите в битка при река [[Нева]]. Оттам получава и прозвището си "Невски". В началото на 14 век за княжеският престол спорят Тверското и Московското княжество. Новгородците, както и [[Златна орда|златната орда]] са на страната на Москва, затова [[Михаил Тверски]] предприема поход срещу републиката, но се проваля. През 1348 г. [[Псковска република|Псковската република]] получава своята независимост. През 1456 републиката и [[Велико московско княжество|московското княжество]] подписват договор, според който е увеличена властта на великият княз в Новгород. През 1471 [[Иван III]] започва поход срещу Новгород, който в края на 1477 пада под обсада, а в януари следващата година ребпуликата окончателно е присъединена към [[Москва]].
==Форма на управление==
Формата на управление е феодална демократична република. Управлява се от [[Новгородско вече]]. Вечето е имало функциите на народно събрание, избирайки [[посадник]] (наместник), хилядник (длъжностно лице на княза) и владика. Князете на Новгород се избират от вечето, като обикновено са управляващи в някое от съседните княжества. Функциите им били гражданският съд и отбраната, а при война той е военачалник. За държаван глава на Новгород се смятал посадника, председател на вечето. Хилядникът се занимавал с финансите и търговският съд.
==Административно деление==
Новгород се делял на 2 половини на двата бряга на река [[Волхов (река)|Волхов]]. Те са Софийска и Търговска. Отделно половините са разделени на 5 края: Загородски, Неревски, Людин, Славенски и Плотницки. Всеки край имал свое вече. По време на война всеки край образувал своя армия.
==Източници==
| |||