Гаус (единица): Разлика между версии

'''Гаус''' (символ '''G''') е [[единица|единица за измерване]] от [[система сантиметър-грам-секунда|системата CGS]] за [[плътност на магнитния[[магнитен поток]] или [[магнитна индукция]] ('''B'''), наречена на името на германския математик и физик [[Карл Фридрих Гаус]] (Carl Friedrich Gauss). Един гаус се определя като един [[максуел]] на квадратен [[сантиметър]].

Дълги години терминът ''гаус'' е бил използван за означаване на единицата за ''интензитет'' на [[магнитно поле]], която е известна днес като [[оерщед]]. Смяната на терминологията, установена от [[IEC]] през 1930 г. [http://www.iec.ch/about/history/], е била въведена, за да се направи разликата между магнитната индукция и магнитния интензитет като физични величини.

Единицата за [[плътност на магнитния[[магнитен поток]] в [[SI]] е [[тесла]]. Един гаус е равен на 10^−4 тесла.