Естественият каучук е полимер, получен при коагулация на латекса от каучуконосни растения (главно Hevea brasiliensis) с основна съставна част полиизопрен. Суровият естествен каучук при стайна температура е мек и еластичен, с прекрасни свойства, но при температури под 15 градуса става твърд, при по-нататъшно охлаждане и крехък. При нагряване над 40 градуса пък става мек, пластичен и лепкав, загубва еластичността си. Разтворим е в множество органични разтворители. На практика ценните свойства на естествения каучук се проявяват само при температури, близки до стайните. Решението на проблема се нарича [[вулканизация]] и е открита чрез многобройни опити от [[Чарлз Гудиър]] през [[1839]] година. При вулканизацията предварително смесеният с определено количество сяра каучук се загрява за няколко минути до 130 - 180 градуса. След нея естественият каучук придобива постоянна еластичност в много широк температурен интервал, което е позволило масовата му употреба. Намира приложение при производство на [[автомобилна гума|автомобилни гуми]], [[обувка|обувни изделия]], [[изолационни материали|изолационни материали]], ремъци, [[лепило|лепила]] и други.
