Комари: Разлика между версии

Комарите преминават през четири различни фази в рамките на жизнения си цикъл – стадии на [[яйце]], [[ларва]], [[пупа]] и възрастни индивиди ([[имаго]]). Първите три стадия се развиват във водна среда и продължават между 5 и 14 дена, в зависимост от вида и околната температура. Възрастните комари се появяват след развитието на пупата, като първоначално плуват на водната повърхност. Продължителността на живот на комарите е между 4 и 8 седмици <ref>{{cite web |url=http://www.westchestergov.com/HEALTH/WNVmosquito_life_cycle.htm |title=Mosquito's Life Cycle |publisher=[[Westchester County Department of Health]] |accessdate=10 април, 2010}}</ref>.

Комарите са временни [[паразит]]и, като при почти всички видове женските пият [[кръв]], която е необходима за развитието на яйцата им. Мъжките са по-големи от женските и се хранят само с растителни сокове и цветен прашец. Техни естествени врагове са [[водно конче|водните кончета]], които се хранят с тях. Комарите могат да пренесат причинители на редица опасни заразни заболявания като [[малария]], [[западнонилска треска]], [[денге]], [[жълта треска]] и много други <ref>{{cite news |first=Afshin |last=Molavi |authorlink= |coauthors= |title=Africa's Malaria Death Toll Still "Outrageously High" |url=http://news.nationalgeographic.com/news/2003/06/0612_030612_malaria.html |work= |publisher=National Geographic |date=June 12, 2003 |accessdate=July 27, 2007}}</ref><ref>{{cite web |url=http://www.mosquito.org/mosquito-information/mosquito-borne.aspx |title=Mosquito-Borne Diseases |publisher=The American Mosquito Control Association |accessdate=October 14, октомври 2008}}</ref>.

Комарите притежават тънко и издължено тяло, достигащо на дължина около 16&nbsp;[[милиметър|mm]]&nbsp;<ref>{{cite web |url=http://sites.ext.vt.edu/departments/entomology/factsheets/mosquito.html |title=Mosquito |accessdate=May 19, май 2007 |publisher=Virginia Tech}}</ref>. Тялото е снабдено с шест дълги крака и чифт тънки, прозрачни крила. Окраската на тялото е най-често жълтеникава, кафява или сива. Коремчето е удължено, състоящо се от десет сегмента. Гръдната част е точно толкова широка, колкото и коремчето. Ходилата завършват с чифт нокти. Крилата са покрити с люспи, които понякога са групирани в характерни струпвания. Антените на главата са дълги и се сътоят от 15 отделни сегмента. Устният апарат е от пробивно-смукателен тип. Женските често притежават дълъг хобот, завършващ с четинка, която може да е видоизменена в приспособление за пробиване, а мъжките са без пробивен тип хобот&nbsp;<ref name="Паразитология">Паразитология и инвазионные болезни животных / ''М. Ш. Акбаев, А. А. Водянов, Н. Е. Косминков'' и др.; под ред. М. Ш. Акбаева.</ref>. На тегло комарите достигат средно 2,5&nbsp;[[милиграм|mg]].

Най-старият известен комар, приличащ анатомично на модерните представители е открит в канадски [[кехлибар]], датиран от преди 79 милиона години (от [[креда]])&nbsp;<ref>{{cite journal |author=G. O. Poinar ''et al.'' |year=2000 |title=''Paleoculicis minutus'' (Diptera: Culicidae) n. gen., n. sp., from Cretaceous Canadian amber with a summary of described fossil mosquitoes |journal=[[Acta Geologica Hispanica]] |volume=35 |pages=119–128 |url=http://www.geologica-acta.com/pdf/aghv3501a12.pdf |format=PDF}}</ref>. Малко по-стар предшественик с по-примитивно устройство е известен от преди 90 до 100 милиона години&nbsp;<ref>{{cite journal |author=A. Borkent & D. A. Grimaldi |year=2004 |title=The earliest fossil mosquito (Diptera: Culicidae), in Mid-Cretaceous Burmese amber |journal=[[Annals of the Entomological Society of America]] |volume=97 |pages=882–888 |url=http://esa.publisher.ingentaconnect.com/content/esa/aesa/2004/00000097/00000005/art00004 |doi=10.1603/0013-8746(2004)097[0882:TEFMDC]2.0.CO;2 |issue=5}}</ref>.

Генетични изследвания показват, че двете подсемейства на комарите ''Anophelinae'' и ''Culicinae'' са се отделили едно от друго преди около 150 милиона години&nbsp;<ref name="Calvo2009">{{cite journal |author=Calvo, E., Pham, V. M., Marinotti, O., Andersen, J. F. & Ribeiro, J. M. |title=The salivary gland transcriptome of the neotropical malaria vector Anopheles darlingi reveals accelerated evolution of genes relevant to hematophagy |journal=[[BMC Genomics]] |volume=10 |issue=1 |page=57 |year=2009 |format=PDF |pmid=19178717 |pmc=2644710 |doi= 10.1186/1471-2164-10-57 |url=http://www.biomedcentral.com/content/pdf/1471-2164-10-57.pdf |accessdate=June 21, юни 2009}}</ref>. Счита се, че комарите от [[стар свят|стария]] и [[нов свят|новия свят]] са се отделили еволюционно преди около 95 милиона години&nbsp;<ref name="Calvo2009" />.

Гърдите са специализирани в придвижване. Върху гръдния сегмент се разполагат три чифта крака и едни чифт криле. Крилете са образувание на [[екзоскелет]]а. Комарите от род ''Anopheles'' са способни да летят около четири часа без прекъсване със скорост около 1 – 2 km/h <ref>{{cite journal |author=Kaufmann C, Briegel H |title=Flight performance of the malaria vectors ''Anopheles gambiae'' and ''Anopheles atroparvus'' |journal=[[Journal of Vector Ecology]] |volume=29 |issue=1 |pages=140–153 |year=2004 |month=June |format=PDF |pmid=15266751 |url=http://www.sove.org/Journal%20PDF/June%202004/Kaufmann.pdf |accessdate=June21 21,юни 2009}}</ref>, което им позволява да изминат разстояния около 12 km на нощ.

Комарите са широко разпространени, с видове населяващи всички континенти с изключение на [[Антарктика]]&nbsp;<ref name="Mullen2009">{{cite book |first1=Gary |last1=Mullen |first2=Lance |last2=Durden |year=2009 |title=Medical and Veterinary Entomology |publisher=Academic Press |location=London}}</ref>. В топлите и влажни региони на Земята, комарите са активни през цялата година, докато в умерените области те изпадат в период на [[хибернация]] по време на зимата. Комарите, населяващи [[Арктика]] са активни в период от няколко седмици през лятото, когато на повърхността на леда се формират локвички вода. Въпреки това, броят на арктическите комари е огромен в периода на пиковата им активност, като се счита, че могат да извлекат до 300&nbsp;ml кръв от всяко [[Северен елен|карибу]] от северните стада&nbsp;<ref>{{cite web |url=http://www.nature.com/news/2010/100721/full/466432a.html |title=Ecology: A world without mosquitoes |publisher=Nature |doi=10.1038/466432a |author=Fang, Janet |date=July 21, юли 2010}}</ref>.

Яйцата на видовете обитаващи умерените региони са много по-издръжливи на студ в сравнение с яйцата на видовете от тропиците&nbsp;<ref>{{cite journal |author=Hawley, W. A., Pumpuni, C. B., Brady, R. H. & Craig, G. B. |title=Overwintering survival of ''Aedes albopictus'' (Diptera: Culicidae) eggs in Indiana |journal=[[Journal of Medical Entomology]] |volume=26 |issue=2 |pages=122–129 |year=1989 |month=March |pmid=2709388 }}</ref><ref>{{cite journal |author=Hanson, S. M. & Craig, G. B. |title=''Aedes albopictus'' (Diptera: Culicidae) eggs: field survivorship during northern Indiana winters |journal=[[Journal of Medical Entomology]] |volume=32 |issue=5 |pages=599–604 |year=1995 |month=September |pmid=7473614 }}</ref>, като дори могат да запазват жизнеността си при минусови температури. Повишената устойчивост на студ е характерна и за възрастните екземпляри от умерените зони, които могат да оцелеят през зимата при наличие на подходящи местообитания&nbsp;<ref>{{cite journal |author=Romi, R., Severini, F. & Toma, L. |title=Cold acclimation and overwintering of female ''Aedes albopictus'' in Roma |journal=[[Journal of the American Mosquito Control Association]] |volume=22 |issue=1 |pages=149–151 |year=2006 |month=March |pmid=16646341 |doi=10.2987/8756-971X(2006)22[149:CAAOOF]2.0.CO;2 }}</ref>.

Начините за откриване на подходящ гостоприемник се основават на способността на женските кръвосмучещи комари да детектират летливи вещества от гостоприемника (например [[въглероден диоксид]] или [[1-октен-3-ол]], както и след визуален контакт. Предпочитаеми са жертви, които се потят, тъй като потта издава присъствието и осигурява необходимите ориентири от летливи органични вещества&nbsp;<ref>{{cite journal |author = Elissa A. Hallem |year = 2004 |title = Olfaction: Mosquito receptor for human-sweat odorant |journal = [[Nature (journal)|Nature]] |pmid = 14724626 |volume = 427| issue = 6971 | pages = 212–213| doi = 10.1038/427212a |url = http://www.nature.com/nature/journal/v427/n6971/full/427212a.html?lang=en |last2 = Nicole Fox |first2 = A. |last3 = Zwiebel |first3 = Laurence J. |last4 = Carlson |first4 = John R.}}</ref>. Друг мощен атрактант на комари е органичния [[алдехид]] [[нонанал]]&nbsp;<ref>{{cite news |url=http://www.usnews.com/science/articles/2009/10/28/scientists-identify-key-smell-that-attracts-mosquitoes-to-humans.html?s_cid=rss:scientists-identify-key-smell-that-attracts-mosquitoes-to-humans |title=Scientists identify key smell that attracts mosquitoes to humans |publisher=[[US News]] |date=October28 28,октомври 2009}}</ref>. При кръвосмучещите видове, голяма част от обунятелната система е специализирана в долавянето на миризми от кръвен произход. Така например от 72-та типа рецептори в антените на тези комари, най-малко 27 са спобни да улавят миризми свързани с изпотяването на жертвата&nbsp;<ref>{{cite news |url=http://www.timesonline.co.uk/tol/news/science/medicine/article7014046.ece |publisher=The Times |location=London |title=Sweat and blood why mosquitoes pick and choose between humans |first=Hannah |last=Devlin |date=February 4, февруари 2010 |accessdate=May13 13,май 2010}}</ref>. При комарите от рода ''Aedes'' гостоприемника се открива на два етапа&nbsp;— първият е по-скоро случайно лутане до откриване на подходящи химични следи, а вторият етап е значително по-целенасочен и най-вероятно включва и визуален контакт&nbsp;<ref name="Estrada">{{cite book |author=R. G. Estrada-Franco & G. B. Craig |year=1995 |title=Biology, disease relationship and control of ''Aedes albopictus'' |publisher=Pan American Health Organization |location=Washington, D.C. |series=Technical Paper No. 42}}</ref>.

Някои от най-често срещаните болести предавани чрез комари са [[жълта треска]], [[денга]], [[западнонилска треска]] предавани от комари от рода ''[[Aedes]]'', както и [[малария]] предавана от комари от рода ''[[Anopheles]]''. Счита се, че вирусут на СПИН не може да бъде пренесен посредством ухапване от комар <ref>{{cite web |url=http://www.cdc.gov/hiv/resources/qa/qa32.htm |title=Can I get HIV from mosquitoes? |publisher=[[Centers for Disease Control and Prevention|CDC]] |date=October20 20,октомври 2006}}</ref>.

Методите използвани за предодвратяване на разпространението на болести предавани от комари, включват предпазване на хората от ухапване, ограничаване на популациите от комари, разработката на ваксини и репеленти на комари. Тъй като повечето проблеми се причиняват от възрастните женски, усилията на учените са насочени към ограничаване на причините за болести именно в тази фаза и пол <ref>{{cite news |url=http://www.economist.com/science/displaystory.cfm?story_id=13437697 |title=Resistance is Useless |publisher=The Economist |date=April 8, април 2009}}</ref>.

Семейство Комари обединява над 3500 отделни вида&nbsp;<ref>Harbach, R.E. 2011. Mosquito Taxonomic Inventory, http://mosquito-taxonomic-inventory.info/, accessed during Octoberоктомври 2011)</ref>, които най-често се разделят в две подсемейства и 43 отделни рода&nbsp;<ref>http://wrbu.si.edu</ref>. Класификацията на комарите се променя, тъй като сравнително често се откриват нови видове, а генетичните изследвания помагат за промяната и уточняването на таксономичните категории.