Самоковска художествена школа: Разлика между версии

Основоположник на Самоковската школа е зографът [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]] от с. [[Доспей]]. Неговите синове и внуци [[Захарий Зограф]], [[Димитър Зограф]], [[Станислав Доспевски]], [[Никола Доспевски]], [[Захарий Доспевски]] и [[Иван Доспевски]] също се занимават с живопис. Свързани с тях са и художниците [[Христо Йовевич]] от с. [[Широки дол]], Иван Николов ([[Йован Иконописец]]) от с. [[Продановци]] и синът му [[Никола Образописов]], [[Коста Вальов]] и синовете му Иван и Никола.

Най-виденвидни самоковски резбаррезбари еса [[Атанас Теладур]] и неговият ученик [[Стойчо Фандъков]]. В града печатат илюстровани книги и щампи [[Никола Карастоянов]] (баща) и, [[Анастас Карастоянов]] (син) и [[Георги Клинков]]. Там работятработи също майсториединственият часовникарибългарски игравьор златарина скъпоценни камъни през 19 в. Димитър Ат. Геров-Антикаря (1815-1904).

* [[Никола Мавродинов|Мавродинов, Н.]] Изкуството на Българското възраждане. С., 1957, 71-76, 189-232, 251-254, 298-313, 345-350.

* [[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 313-476.

* [[Владимир Свинтила|Свинтила, В.]] Икони от Самоковската школа. С., 19761979.