Найден Вълчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Димитър Димов (писател)|Димитър Димов
Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев
Ред 8:
}}
 
'''Найден Станев Вълчев''' е български [[писател]], роден на [[30 август]] [[1927]] г. в с. [[Малка Брестница]], [[Тетевенска околия]] на някогашната [[Плевенска област]].
 
== Биографични бележки ==
След основно образование в родното си село завършва гимназия в [[Плевен]] и Юридически факултет в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1951]]). През [[1954]]–[[1955]] е редактор на сп. ''„Български воин“'' и в. ''„Народна армия“'', [[1956]]–[[1983]] — в сп. ''„Септември“'', [[1983]]–[[1988]] — в сп. ''„Съвременник“''; главен редактор [[1988]] –[[1989]] на сп. ''„Дарители“''. Дипломат [[1996]]–[[1997]]. Председател на Съюза на преводачите в [[България]] [[1989]]–[[1991]].
 
Първото публикувано произведение на Найден Вълчев се появява, когато е в последния клас на Плевенската мъжка гимназия. Първата му стихосбирка ''„На южната граница“'' [[1953]] е само с войнишки стихотворения от тригодишната реднишка служба в далечен малък гаризонгарнизон. През следващите десетилетия стихосбирките стават двайсетинадвадесетина: ''„Малка повест“'' [[1954]], ''„Пъстра палитра“'' [[1960]], ''„Северна светлина“'' [[1965]], ''„Лунапарк“'' [[1970]], ''„Синьо цвете, влак, жена“'' [[1975]], ''„Златен август“'' [[1977]], ''„Написано на кленов лист“'' [[1984]], ''„Гигантски слалом“'' [[1986]], ''„Младата луна и старата луна“'' [[2001]], ''„Рай за грешни“'' [[2003]] и др.
 
Пише и за деца под псевдоним Чик Чирик: ''„Българска земя“'' [[1963]], ''„Звъни, звънче“'' [[1968]], ''„Фото Есперанто“'' [[1983]], ''„Жълъдче със шапка“'' [[2004]].
Ред 21:
Превел е много стихове на славянски поети - [[Пушкин]], [[Мицкевич]], [[Лермонтов]], [[Есенин]], [[Твардовский]] („Василий Тьоркин“), [[Симонов]], [[Сергей Орлов]], [[Владимир Соколов]], [[Евгени Евтушенко]], [[Йосиф Бродски]], [[Юлия Друнина]], [[Роберт Рождественский]], [[Борис Слуцки]], [[Бела Ахмадулина]], поети на [[Прибалтика]], поети на [[Прикавказието]], както и няколко от повестите на [[Васил Биков]].
 
По негови строфи звучат популярни песни като ''„Борба за мир“'', ''„Голяма песен“'', ''„Младежки марш“'',''„Тиха вечер“'', ''„Тиха вечер“'', ''„Аз те чаках“'', ''„Ние сме на всеки километър“'', ''„Кажи коя е тъмната жена“'', ''„Синя вечер“'', ''„Някога, но не сега“'', създадени от композиторите [[Светослав Обретенов]], [[Любомир Пипков]], [[Филип Кутев]], [[Константин Илиев]], [[Тодор Попов]], [[Йосиф Цанков]], [[Петър Ступел]], [[Атанас Бояджиев]], [[Емил Георгиев (композитор)|Емил Георгиев]], [[Тончо Русев]], [[Митко Щерев]].
 
Автор е на текста на ''„Една българска роза“'' в изпълнение на [[Паша Христова]], по музика на [[Димитър Вълчев]].
Ред 27:
Носител е на наградата „Димчо Дебелянов“, на наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на [[Златния Орфей]], на високи руски и беларуски отличия.
 
В ''„Литературна анкета“'' на Панко Анчев, излязла през [[2007]] година, разказва всичко за себе си.
 
[[Категория{{СОРТКАТ:Български писатели|Вълчев, Найден]]}}
[[Категория:Български писатели]]