Мехмед I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.3) (Робот Промяна: br:Mehmet Iañ |
добавки |
||
Ред 35:
В началото на лятото на 1415 година Мехмед, заедно с войски на васалните Гермиян и Синоп, провежда успешен поход срещу Караман, след който завзема [[Бейшехир]], стария [[Хамидски бейлик]] и може би [[Сиврихисар]]. След това той се насочва на запад срещу емира на [[Айдън]] [[Джунейд]], който по това време се опитва да възстанови разрушените от Тимур укрепления на [[Измир]]. След десетдневна обсада Мехмед превзема Измир и отнема владенията на Джунейд — Айдън и [[Сарухан]] - за управител на които е назначен [[Александър Шишман|Искендер бей]], синът на последния търновски цар [[Иван Шишман]]. Самият Джунейд е пощаден и е назначен за управител на [[Никопол]].{{hrf|Имбър|2000|116-118}}
Докато Мехмед воюва в Анадола, османските войски продължават в ограничен мащаб набезите си в южна Гърция, егейските острови, [[Босна]] и [[Унгария]]. Това подтиква местните християнски владетели да подпомогнат [[Мустафа Челеби]], последния оцелял брат на султана, в опитите му да завземе властта, като през август 1415 година Мустафа се прехвърля от [[Трапезунд]] във [[Влашко]]. На 29 май 1416 година венецианците нанасят тежко поражение на османския флот в [[Дарданели]]те и временно отстраняват османската заплаха от егейския басейн. През лятото Мустафа Челеби и преминалия на негова страна никополски управител Джунейд опустошават България с турско-влашки войски и стигат до [[Тесалия]], но са отблъснати от Мехмед и се укриват в Солун. Мехмед обсажда града, но е принуден да се оттегли, заради разрастващите се бунтове в
През есента на 1416 година популярният суфийски проповедник и бивш [[кадъаскер]] на Муса Челеби шейх [[Бедреддин Симави]], подпомогнат от влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и синопския емир [[Исфендяроглу]], оглавява въстание в [[Лудогорие]]то, към което се присъединяват много от някогашните привърженици на Муса. По същото време последователят на Бедреддин [[Бьорклюдже Мустафа]] застава начело на масово въстание в западната част на Мала Азия и разбива две армии на местни османски управители, при което загива Искендер бей. Едва с намесата на султанска армия, водена от [[Баязид паша]], бунтът е потушен. Въстанието в Лудогорието е прекратено с по-малки усилия, а самият Бедреддин е съден и обесен в Сяр.{{hrf|Имбър|2000|123-129}}
В [[1417]] потушава изключително опасния за османците бунт на [[Махмуд Бедредин Симави]]. Ликвидира последните остpови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на [[Караман]], превзема [[Коня]] и устанавява господството си в размирния северен [[Анадол]], като нанася поражение на бея на [[Кастамону]], превзема [[Самсун]] и [[Бафра]] от сина и го оставя да управлява само [[Синоп]] и околната област.▼
▲
След разгрома на Бедреддин Мехмед подновява обсадата на Солун, но постига споразумение с Мануил Палеолог, който обещава срещу заплащане да държи в плен Мустафа Челеби и Джунейд. Неутрализирал тази заплаха, султанът събира голяма армия, с която през пролетта на 1417 година напада [[Караман]]. Походът е успешен и той превзема столицата [[Коня]], но решава да се оттегли, след като караманският емир се обявява за васал на египетския султан [[Татар I]], който по това време се намира със свои войски в [[Халеб]]. През втората половина на 1417 година Мехмед воюва успешно срещу [[Исфендяроглу]] и установява контрол над [[Самсун]] и [[Бафра]], както и над важните медни рудници на [[Кастамону]], го оставя да управлява само [[Синоп]] с непосредствените му околности.{{hrf|Имбър|2000|129-131}}
През 1420 година османците ликвидират генуезката колония в Самсун.{{hrf|Имбър|2000|131}}
Резидира в [[Амасия]], а умира в [[Одрин]] на [[26 май]] [[1421]] г.
| |||