|
== Биография ==
Гавриил оглавява скопската катедра в 1832 година, който преди това е метърски епископ. Първоначално и срешу него, както срещу предшественика му, се надига недоволство от българското население в епархията, като най-остър е конфиктът за манастирските имоти и най-вече за [[Кучевищки манастир|Кучевищкия манастир]], но митрополит Гавриил провежда гъвкава политика, като постепенно се забикаля с българи помощници. Така например взима за свой архидякон, а после и протосингел Софроний, за иконом поп Димитър, взима при себе си и архимандрит Серафим и др. Протосингелът му Софроний е хиротонисан за Перистерски епископ в 1838 година и е назначен за викарий на Скопска митрополия. Гавриил също така знае български език (самисам Гавриил твърди, че майка му е българка<ref>Кирил, Патриарх Български, 100 години от учредяването на Българската екзархия, Синодиално издателство, 1971, стр. 255.</ref>) и служи в черквата на гръцки и черковнославянски. Покровителства развитието на българската книжовност и в 1836 година не се противопоставя на новооткритото българско общинско училище. Гавриил съдейства и за издигането в 1834 - 1835 година на нова катедрана църква „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“, която е построена на място, което е подарено от [[Трайко Дойчинович|хаджи Трайко]]. Също така малко по малко Гавриил спечелва благоразположението на скопския валия Амзи паша и на хаджи Трайко. Митрополит Гавриил остава в Скопие до 1843 година, когато умира. Тържествено е погребан в новата катедралната църква „Света Богородица“.<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_3.html#3_2 Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 2. Борбите в Скопска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.]</ref>
== Бележки ==
|
