Чистилище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
В големите деноминации на християнството съществува една съществена разлика по отношение на задгробния живот. От една страна, Католическата църква учи, че душата има възможност да се очисти и след смъртта в т.нар. чистилище. Православната догматика обаче не признава съществуването на чистилище и твърди, че след смъртта няма никаква възможност за човека да се поправи; че неговата съдба се решава тук, на земята, докато е още жив. Идеята за чистилището, заедно с идеята за т.нар. filioque не се приема от православието. Освен основният въпрос за първенството на римския епископ в християнството, представата за чистилището, както и въпроса за филиокве (добавката "и от Сина" в Символа на вярата) са доктринални причини за разделянето на двете църкви през ХІІ век.
Евреи и католици вярват в реалността на очистването на душата след смъртта. Преди протестантската реформация през ХVІ век на Запад не е отричана истинността на тази доктрина. Православната догматика обаче не признава съществуването на чистилище, идеята за което, заедно с идеята за т.нар. filioque, се приема за отклонение от православието и измислица на католицизма. Тези две католически "нововъденения" са част от причините за разделението на Източната и Западната църкви през ХІІ век. Факт е, че никъде в Светото писание не се говори за Чистилище, а опитите за неговото "доказване" са само интерполации на някои неясни пасажи.
 
Католическата доктрина за Чистилището произлиза именно от еврейската традция. Самата дума Чистилище (purgatorium, от лат. ‘purgare’) означава ‘да очистя’, ‘да пречистя’. Доктрината за Чистилището съдържа три основни компонентасъставки: (1) съществува очистване на душата след смъртта, (2) това очистване включва някакъв вид болка, и (3) това очистване може да бъде подпомогнато от молитвите и даренията на живите към Бога. По-надалече дефиницията на църквата не отива.
Евреите и до днес вярват в очистване, което става след смъртта. Когато някой техен близък почине, при евреите има обичай да се молят за него в продължение на 11 месеца, казвайки молитва, позната като ‘Qaddish’ (произлизаща от еврейската дума “свят”). Тази молитва се казва с молба към Бога да ускори очистването на душата на техния обичан близък. Qaddish се казва в продължение на 11 месеца, тъй като се смята за обида да се намекне, че греховете на техния близък са толкова тежки, че да е необходима цяла година за очистването им.
 
Чистилището е състояние на душите на умрелите с вяра в Христа, които, умирайки в Божията благодат, не са напълно очистени от своите дребни прегрешения (за разлика от тези, които умират, без да са се разкаяли за извършен(и) смъртен(и) грях/грехове), или не са платили напълно за своите прегрешения. ФиналнотоОкончателното очистване на душите в Чистилището е напълно различно от наказанието на осъдените души, намиращи се в ада. Чистилището не е “втори шанс” за спасение след смъртта, но очистване на душата, за да може душата да достигне светостта, която й е необходима, за да влезе в рая, тъй като “няма да влезе в него нищо нечисто”{3} (Откровение 21:27). Думата “нечисто” е превод на гръцката дума “koinon”, която се отнася за духовна поквара. Иисус казва, че “всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Матей 5:28). Дори грешните помисли трябва да очистим от себе си. Дори само склонността към грях, която всички ние имаме, е духовна поквара. Затова ние имаме нужда от очистване, за да можем да видим Бога и да влезем в Царството Божие. По този начин, Чистилището е израз на Божията милост към нас – ако нямаше Чистилище, повечето хора нямаше да имат шансвъзможност да се спасят.
Католическата доктрина за Чистилището произлиза именно от еврейската традция. Самата дума Чистилище (purgatorium, от лат. ‘purgare’) означава ‘да очистя’, ‘да пречистя’. Доктрината за Чистилището съдържа три основни компонента: (1) съществува очистване на душата след смъртта, (2) това очистване включва някакъв вид болка, и (3) това очистване може да бъде подпомогнато от молитвите и даренията на живите към Бога. По-надалече дефиницията на църквата не отива.
 
ВяратаВярването на Католическата църква в очистването на душата след смъртта не отговарясе насподеля вярата наот Православната църква. Според католиците “душите на някои верни, които с вяра и покаяние са умрелипочинали, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.”
Чистилището е състояние на душите на умрелите с вяра в Христа, които, умирайки в Божията благодат, не са напълно очистени от своите дребни прегрешения (за разлика от тези, които умират, без да са се разкаяли за извършен(и) смъртен(и) грях/грехове), или не са платили напълно за своите прегрешения. Финалното очистване на душите в Чистилището е напълно различно от наказанието на осъдените души, намиращи се в ада. Чистилището не е “втори шанс” за спасение след смъртта, но очистване на душата, за да може душата да достигне светостта, която й е необходима, за да влезе в рая, тъй като “няма да влезе в него нищо нечисто”{3} (Откровение 21:27). Думата “нечисто” е превод на гръцката дума “koinon”, която се отнася за духовна поквара. Иисус казва, че “всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си” (Матей 5:28). Дори грешните помисли трябва да очистим от себе си. Дори само склонността към грях, която всички ние имаме, е духовна поквара. Затова ние имаме нужда от очистване, за да можем да видим Бога и да влезем в Царството Божие. По този начин, Чистилището е израз на Божията милост към нас – ако нямаше Чистилище, повечето хора нямаше да имат шанс да се спасят.
 
Според католиците Иисус говорел за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците Си: “и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.” (Матей 12:32). Католическата църква счита, че нев еучението “измислила”си Чистилището,прилага ана просто е повториладело думите на Иисус, и че е изяснила това, което са учили Иисус и апостолите, което учи Свещеното Писание, както инаписаното от Светите отци, по отношение на душата след смъртта.
Вярата на Католическата църква в очистването на душата след смъртта не отговаря на вярата на Православната църква. Според католиците “душите на някои верни, които с вяра и покаяние са умрели, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.”
 
Според католиците Чистилището е част от нашето спасение. Началото се поставя чрез таинствототайнството Свето Кръщение. Чрез Светото "Кръщение, ние ставаме по благодат това, което Бог е по Своята природа" (свети Йоан Дамаскин{25}). {26} Именно чрез това таинствотайнство ние ставаме чеда Божии. Този еднократен акт на вяра и очистване на греховете, обаче, далеч не е достатъчен за спасението на душата, и не може да ни предпази от това, да не извършваме грехове, след като вече сме кръстени. Целият процес на нашето спасение (защото спасението е процес, който продължава през целия ни живот, и може да продължи и след смъртта) бихме могли да оприличим на родител, който осиновява дете. Осиновяването е еднократно действие от страна на родителя, което е следвано от много други, през целия живот на детето, за да може да стане това дете наистина негово - да бъде отгледано и възпитано според моралната и ценностна система на родителя. По същия начин, Господ ни осиновява при нашето кръщение, но едва след това започва да "вае" и "моделира" душата, да ни оформя и очиства така, че да станем Негови деца.
Според католиците Иисус говорел за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците Си: “и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.” (Матей 12:32). Католическата църква счита, че не е “измислила” Чистилището, а просто е повторила думите на Иисус и е изяснила това, което са учили Иисус и апостолите, което учи Свещеното Писание, както и Светите отци, по отношение на душата след смъртта.
 
Свети апостол Павел пише: “Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Една от основните цели на нашия живот е придобиването на святост. Без такава святост “никой няма да види Господа”. За да придобием святост, ние трябва да очистим себе си. Един от начините, по които можем да очистим себе си, е чрез страдание. Страданието е една от най-големите мистерии в нашия живот. То е част от живота на всички нас - независимо от нашите пол, възраст, раса или вероизповедание. Ние не винаги можем да разберем, защо Господ допуска страданието. Но, както със всяко зло, Бог обръща и страданието в добро. През целия ни живот, Господ ни помага, чрез тези изпитания, трудности, болки и скърби, с които се сблъскваме, да очистим себе си, и по този начин да придобием светост, за да можем да Го видим. Разбира се, за да може това страдание да даде плод, ние трябва да го приемаме с вяра, дори да не разбираме, защо сме изправени пред изпитания, да се уповаваме на Бога, и да принасяме и посвещаваме своето страдание на Него, за да може то да помогне за нашето очистване. Както пише свети апостол Павел в советосвоето Послание до Колосяни 1:24: “Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата”. Ако ние не успеем да завършим този процес на очистване по време на своя живот, той продължава след смъртта, в Чистилището. “Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евреи 12:5-6).
Според католиците Чистилището е част от нашето спасение. Началото се поставя чрез таинството Свето Кръщение. Чрез Светото "Кръщение, ние ставаме по благодат това, което Бог е по Своята природа" (свети Йоан Дамаскин{25}). {26} Именно чрез това таинство ние ставаме чеда Божии. Този еднократен акт на вяра и очистване на греховете, обаче, далеч не е достатъчен за спасението на душата, и не може да ни предпази от това, да не извършваме грехове, след като вече сме кръстени. Целият процес на нашето спасение (защото спасението е процес, който продължава през целия ни живот, и може да продължи и след смъртта) бихме могли да оприличим на родител, който осиновява дете. Осиновяването е еднократно действие от страна на родителя, което е следвано от много други, през целия живот на детето, за да може да стане това дете наистина негово - да бъде отгледано и възпитано според моралната и ценностна система на родителя. По същия начин, Господ ни осиновява при нашето кръщение, но едва след това започва да "вае" и "моделира" душата, да ни оформя и очиства така, че да станем Негови деца.
 
Свети апостол Павел пише: “Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Една от основните цели на нашия живот е придобиването на святост. Без такава святост “никой няма да види Господа”. За да придобием святост, ние трябва да очистим себе си. Един от начините, по които можем да очистим себе си, е чрез страдание. Страданието е една от най-големите мистерии в нашия живот. То е част от живота на всички нас - независимо от нашите пол, възраст, раса или вероизповедание. Ние не винаги можем да разберем, защо Господ допуска страданието. Но, както със всяко зло, Бог обръща и страданието в добро. През целия ни живот, Господ ни помага, чрез тези изпитания, трудности, болки и скърби, с които се сблъскваме, да очистим себе си, и по този начин да придобием светост, за да можем да Го видим. Разбира се, за да може това страдание да даде плод, ние трябва да го приемаме с вяра, дори да не разбираме, защо сме изправени пред изпитания, да се уповаваме на Бога, и да принасяме и посвещаваме своето страдание на Него, за да може то да помогне за нашето очистване. Както пише свети апостол Павел в совето Послание до Колосяни 1:24: “Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата”. Ако ние не успеем да завършим този процес на очистване по време на своя живот, той продължава след смъртта, в Чистилището. “Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евреи 12:5-6).
 
Съборът в Трент (1545-1563 г.), 16-ти Вселенски събор на Католическата църква, дава следното определние за спасението: нашето оправдаване е "преминаване от състоянието, в което човек се ражда син на Адам, към състоянието на благодат и осиновяване на синовете (чедата-б.пр.) Божии."{26} Това преминаване не представлява, и не може да бъде изразено с, еднократно наше действие, и не завършва с нашето приемане на Христа за Син Божи и Спасител, нито с решението ни да посветим живота си на Него, но продължава през целия ни живот, и, за повечето от нас, - и след смъртта.
Line 19 ⟶ 17:
Можем да дадем един, макар и несъвършен, пример: Грехът наранява душата така, както куршумът ранява тялото. Грехът (“куршумът“) беше премахнат от Иисус на кръста, но раната, причинена от греха, остава. За да може тази рана да заздравее, тя се нуждае от почистване (така, както раната, причинена от куршум, би имала нужда от дезинфекция и грижи). Това почистване включва болка, но без него раната не може да заздравее. По същия начин, чистилището е за нас очистване на душата от вредата, която й нанася грехът. Така, както човек, поканен на сватба, първо почиства себе си и слага празнични дрехи, така и душата се нуждае от подготовка за “сватбената трапеза” (Матей 22:2), за срещата с Бога.
 
'''Чистилище'''Чистилището е състоянието или процесът на пречистване, или временно наказание, в което душата на тези, които умират в състояние на благоволение са подготвени за Рая. Това е идея с древни корени и е добре засвидетелствана в ранната християнска литература, докато концепцията за чистилището като място е повече творение на средновековната християнска набожност и въображение.
 
{{религия-мъниче}}