Констант II: Разлика между версии

{{основна|Арабско-византийски войни}}

През 40-те и 50-те години на века арабите предприемат инванзия в Северна Африка и Мала Азия където византийската власт губи доста територии. Последните византийски владения в Египет за загубени в полза Арабския халифат още през 642 г., когато е евакуирана [[Александрия]]. През 645 г. византийския флот атакува и възвръща Александрия, но те успяват да се задържат там само около година, преди арабите да превземат града отново и окончателно. Земите в Мала Азия почти ежегодно са нападани от арабски армии. Азиатските провинции на империята понасят големи опустошения в резултат на арабските офанзиви в Армения и [[Кападокия]] (647 г.), [[Фригия]] (648 г.), [[Киликия]] (650-1 г.). През 649 г. [[Кипър]], [[Крит]] и други острови са атакувани от арабски кораби. През [[654]] година [[Родос]] е разграбен от [[араби]]те, а през 655 г. имперския флот воден от самия Констант е разгромен край бреговете на [[Ликия]]. След поражението императора едва спасява живота си с бягство. Предприетото мащабно нашествие на арабите срещу Константинопол е осуетено единствено в резултат на избухналите религиозни борби в халифата през 656 година. Това помага на византийците временно да обърнат положението в своя полза. Примирие с арабите е сключено през 659 г., но то продължило едва няколко години (до ок. 662 г.).

 

===Походи на Балканите===

Империята води кампании срещу [[славяни]]те на Балканския полуостров, като ок. 658 г. подчинява тези които са населили Гърция и Тракия. Констант II води успешно нахлуване в земите им северно от Дунав. Пленените славяни са заселвани в обезлюдените райони на Мала Азия и принудително са включвани в ромейската войска.

 

===Религиозни бунтове и борби===

През управлението си Констант II търси компромис в спора между ортодоксалните християни и поддръжниците на [[монотелизъм|монотелизма]], учение поддържано от Ираклий и популярно в източните провинции, но отхвърлено от духовенството на запад. Няколко синода обявяват политиката на Констант за еретична. Религиозния конфликт прераства във военен когато през 646-7 г. в [[Картаген]] избухва бунта на местния [[екзарх]] [[Грегорий]], който, окуражен от африканските епископи, се обявява за император. Грегорий загива на следващата година в битка срещу напащите арабски сили. Това слага край на бунта, но не и на разногласията.

 

През 648 г. Констант II издава едикт с който заема позицията на безпристрастност между двете фракции и забранява публичните дискусии на догмата. На Латеранския събор в Рим през 649 г. западните епископи отхвърлят тези решения и отлъчват източните патриарси, които поддържат тезата на монотелизма. Това предизвиква ответната реакция на императора – той заповядва на равенския екзарх [[Олимпий]] да арестува папа [[Мартин I]], но на свой ред Олимпий също отказва да се подчини и се обявява за император от 649 до 653 година. Зает с отбраната срещу арабите, Констант не е в състояние да отдели армия за потушаване на бунта. Едва след като Олимпий умира, новоназначеният екзарх на Равена изпълнява нареждането на Констант II и папата е заточен в [[Херсон]] до смъртта си. Наказани са и другите духовници, недоволни от политиката на императора.