Захарий Зограф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
'''Заха̀рий Христович Зогра̀ф''' е [[България|български]] [[живописец]] от [[Самоковска художествена школа|Самоковската художествена школа]]. Син e на зографа [[Христо Димитров (иконописец)|Христо Димитров]]. Учи рисуване и при своя брат [[Димитър Зограф]], с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. През 1841 г. се жени в [[Самоков]] за Катерина Хаджигюрова. Умира в разцвета на силите си от тиф.
Най-известни икони на Захарий са тези в черквите [[Свети Константин и Елена (Пловдив)|„Св. Константин и Елена“]] (1836) и [[Света Петка Стара (Пловдив)|„Св. Петка"]] (1837) в [[Пловдив]]
Захарий Зограф е основоположник на българската светска живопис. Той е един от малкото иконописци, които внасят битови елементи в църковното изкуство. Стенописите му от 1840, 1848 и 1849 г. включват автопортрети. В [[Национална художествена галерия|Националната художествена галерия]] се пазят негов собствен портрет (недатиран) и портрет на [[Неофит Рилски]] (1838) с маслени бои.<ref>Иванова, Б. Портретът през Българското възраждане, С., 2001, 13, 38-39. Вж. и Ждраков, З. Една новооткрита творба на Захарий Зограф. — Изкуство, 7, 1986, 46-48.</ref> Той оставя след себе си и голям брой рисунки на хартия, непревърнати в завършени произведения. Националната художествена галерия, Институтът за изкуствознание при БАН и музеят в [[Самоков]] притежават десетки негови скици с туш и акварел, копирки за икони, орнаментални рисунки, прерисовки на антични фигури, етюди (от натура) на хора и пейзажи (напр. „Бачковският водопад”, „Бряст”, „Аязмото при Кукленския манастир”, „Романтичен пейзаж”). В писма до своя някогашен учител (от самоковското училище) [[Неофит Рилски]] Захарий изразява желание да следва в [[Санкт Петербург|санктпетербургската]] Художествена академия (1838) и съобщава, че в Пловдив взимал уроци по живопис от "двамина майсторе француски зографе" (1841).<ref>Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф - Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 141, 211.</ref>
|