|
Най-общо казано '''Пандектите''' са [[юриспруденция]]та в [[античност]]та по [[римско право]], обединени под [[мото]]то на основното положение от римското право и [[политическа философия|политическата философия]] - [[всекиму своето]].
== Изследване на историята след Пандектите ==
През цялото [[средновековие]], Юстиниановият правен кодекс ведно с Пандектите, като част от [[Корпус юрис цивилис]], е правен регулатор на [[обществени отношения|обществените отношения]] между [[граждани]]те в [[Европа]].
По време на [[ренесанс]]а учените [[историческа периодизация|разделили историята]] на [[античност]], средновековие и [[ново време]]. [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]], благодарение на [[Велики географски открития|великите географски открития]], провокирани от [[Османска империя|османското завоюване]] на [[Ориент]]а, започнала да си задава [[екзистенциализъм|екзистенциални въпроси]] за мястото и ролята на човека, и в частност на западния човек, в световното мироздание. По този начин възникнал съвременния [[хуманизъм]], поставящ в центъра на [[Вселена]]та създадена от [[демиург]]а - [[човек]]ът.
Като правило, с ренесанс се означава времето от [[14 век|14]] до [[17 век]]. Това е един исторически период предопределил създаването, формирането и утвърждаването на западната цивилизация, а посредством нея и на целия съвременен глобализиращ се свят и [[цивилизация]], такива каквито ги разпознава и разбира [[социална антропология|социалната]] и [[културна антропология|културната антропология]] ''([[Арнолд Тойнби]], [[Изследване на историята]])''.
Предшестващия ренесанса 13 век, започнал с едно емблематично историческо събитие за християнския свят - [[превземане на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от участниците в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]]. Това събитие допълнително утежнило вътрешнохристиянския [[диалог]], въпреки оказаната подкрепа от [[папа]]та на [[Византия]] след [[Велика схизма|Великата схизма]] и [[битка при Манцикерт|загубата от последната на битката при Манцикерт]].
[[Палеолози]]те възстановили Византия, но загубили окончателно [[Мала Азия]]. След ликвидирането на [[акрити|акритската служба]], въпреки залеза на [[Румелийски султанат|Румелийския султанат]], "турската заплаха" не била неутрализирана, а напротив, от малкия [[османски бейлик]] в [[Сьогют]], наченало създаването на една нова световна [[империя]] - [[Османска империя|Османската]]. През 14 век наследникът на [[Осман]] - [[Орхан]] завладял последователно два символни и емблематични за [[християнство]]то градове в Мала Азия - [[Никея]] и [[Никомедия]]. Малко по-рано - през 1291 г. [[Ерусалим]] също бил загубен от [[кръстоносци]]те, а [[Йерусалимско кралство|Йерусалимското кралство]] останало в историята. На дневен ред пред османските турци било превземането на [[Новия Рим]]. Тази мистично-религиозна и милитаристична [[идея]] облечена във формата на [[джихад]] била водеща и обсебваща цялата османска [[политика]] през 14 век. Внукът на Осман, и син на Орхан - [[Мурад I]] създал [[еничарски корпус|еничарския корпус]] и след победата в [[Чирменска битка|Чирменската битка]] отпочнал завоюването на [[Европа]], и в частност на [[българско землище|българските земи]]. Неговия наследник [[Баязид I]] след [[Косовска битка|Косовската битка]], превзел [[Търново]] през [[1393]] г., давайки заявка в края на този век, че дните на световната християнска столица са преброени. Източната Римска империя изпаднала в безпрецедентно и унизително за историята на християнството положение - на [[васал]] на друговерци. По това време в [[Западна Европа]] бушувала [[Стогодишна война|Стогодишната война]], която ангажирала военните сили на водещите европейски държави по това време. Положението на [[обсада на Константинопол|обсадения Константинопол]] изглеждало безнадеждно, а съдбата на източните християни - предрешена. Началото на новия и най-важен век в историята на цивилизацията е белязано от едно историческо събитие с огромно значение за целия свят - [[битка при Ангора|битката при Ангора]]. Както казвали [[римляни]]те [[ex oriente lux]], избавлението на християнска Европа от османско завоевание, а оттук и на западната цивилизация, дошло от обратната посока на очакваната. Страшния Баязид, разгромил западните сили в [[битка при Никопол|битката при Никопол]], претърпял безпрецедентно поражение от "господаря на [[Азия]]" [[Тимур]], след което завършил земните си дни пленен и унизен за пример и назидание на християнските зложелатели и османските последователи в целия свят. Християнска Европа си отдъхнала за половин век, но не успяла да се справи с "турската заплаха". Въпреки създадения [[орден на Дракона]], дори подвизите на [[Ян Хунияди]] на [[Балкани]]те, не успели да спасят столицата на християнството, основана от [[Константин Велики]], от завладяване. След християнската загуба в [[битка при Варна|битката при Варна]], съдбата на Константинопол била окончателно предрешена и фаталния ден бил 13 (петък) май 1453 г., когато [[Мехмед I|Мехмед Завоевателя]] влязъл в световната и християнска столица, развявайки знамето на пророка. Останалия християнски западен свят изпаднал в униние и размисъл за случващото се, но това не се отнасяло за неговите духовни водачи - римските папи. Превземането на Константинопол от османските турци отприщило в рамките на 40 години онези исторически процеси които променили всецяло [[цивилизация]]та и света.
Междувременно [[Йохан Гутенберг]] изобретил за християнска Европа [[печатарска преса|печатарската преса]] - най-важното техническо изобретение през средновековието. Преди нея достъп до познанието посредством книгите имали само избраните и заможните. Това постижение на немската техническа мисъл, мултиплицирало словото и достъпа до [[знание]]то и правото на античността станали всеобщо [[съсловие|съсловни]]. То имало [[революция|революционен]] характер за историята. Книгопечатането в Европа се слага на следващата година след превземането на Константинопол от османските турци. През месец декември 1454 г. е отпечатан общоевропейския "Призив към християнството за борба срещу турците" ''(на [[немски]] Mannung der Christenheit wider die Turcken)'', а през следващата 1455 г. излиза първата печатна [[Библия]], придобила известност като [[Гутенбергова Библия]].
През 1456 г. големият кръстоносец Ян Хунияди спечелил [[обсада на Белград (1456)|битката за Белград]], като по този начин осуетил налагането на пълен османски контрол над [[Виа Милитарис]]. Папа [[Павел II]] съдействал за сключването на династичен брак между племеницата на последния [[римски император]] [[Константин Драгаш]] - [[София Палеологина]] и [[велик княз|великия княз]] на [[Велико московско княжество|Московското велико княжество]] [[Иван III]], полагайки [[крайъгълен камък|крайъгълния камък]] на новата източна християнска империя - [[Третия Рим]]. Неговия наследник [[Сикст IV]], отразил набега на завоевателя на Константинопол в [[Отранто]] с цел завоюване на Апенините и Рим, издигнал отново [[Соломонов храм|Соломоновия храм]] (този път християнски) във вечния град - [[Сикстинска капела|Сикстинската капела]], като дал съгласие за начало на [[испанска инквизиция|испанската инквизиция]]. Резултатите и на изток, и на запад не закъснели през следващия 16 век. На изток първия руски [[цар]] [[Иван Грозни]] създал новата източна световна римска и християнска империя, а на запад [[нов свят|новия свят]] станал притежание на две нови християнски глобални империи - [[Испанска империя|Испанската]] и [[Португалска империя|Португалската]]. [[Тордесиляски договор|Тордесиляския договор]] с последвалата го [[Иберийска уния]] възродила старото римско и ново християнско владение на новия световен запад - [[Америка]].
[[Картинка:Printer in 1568-ce.png|thumb|250px|Илюстрация от 1568 г., т.е. три години преди издаването на Пандектите, онагледява техническото ниво на [[печатане|книгопечатането]] по онова време в Европа]]
През 1492 г. се случили двете най-важни събития белязали границата между средновековие и ново време - генуезкия моряк на служба при монарсите на [[Арагон]] и [[Кастилия]] - [[Фердинанд Арагонски]] и [[Исабела Кастилска]], [[Христофор Колумб]] открил нова земя, която се оказала [[континент]], мислейки си, че е открил "западния път към Индия", а монарсите на вече обединеното кралство, [[изгонване на евреите от Испания|изгонили евреите от Испания]]. Прокудените [[сефаради]] били приети от [[Баязид II]], а португалския мореплавател [[Васко да Гама]] в края на този 15 век действително открил нов морски път към [[Индия]] заобикалящ османските владения. Османските турци през 15 век завладели столицата на християнството (господстваща световна религия през средновековието), но Европа в лицето на западната цивилизация завладяла през следващия 16 век света, предопределяйки спечелването на [[геополитика|геополитическата битка]] между католическия християнски запад и ориенталския мюсюлмански изток в своя полза. Ренесансовите дейци означили своето време като "[[ново време|нашето време]]".
В началото на 16 век, султан [[Селим I]] ликвидирал и последния оказващ съпротива на новата османска власт [[бейлик]] в Мала Азия - [[Карамански бейлик|Караманския]], след което завладявайки Ерусалим, извършил набег през [[Левант]]а и [[Египет]] към [[Медина]] и [[Мека]], изземвайки знамето на пророка и обявявайки се за [[халиф]] със столица предходната християнска и световна такава - Константинопол. Това било равнозначно на хвърляне на ръкавица в лицето на Рим и християнството. Предизвикателството не помогнало на османските турци и християнството в тежък двубой с "турската заплаха" през 16 век успяло най-накрая да извоюва първата си голяма и военна победа над врага, печелейки в лицето на [[Свещена лига|Свещената лига]] [[битка при Лепанто|битката при Лепанто]], като преди това османския устрем към сърцето на Европа бил прекършен от неуспешната [[обсада на Виена]]. В този знаменит морски бой загубил ръката си автора на [[Дон Кихот]]. През тази година в Рим излезли и знаменитите в/за [[история на правото|историята на правото]] Пандекти. Накратко - християнската победа в този морски бой през 1571 г. спасила освен западната цивилизация от османците, но и римското право от [[шариат]]а. Победата на Свещения съюз в тази най-важна битка в новата история под [[егида]]та на [[Ватикана]] (победата прекършила устрема за османско настъпление към Европа), в съчетание с печатното разпространение на Пандектите от [[Ватиканска библиотека|Ватиканската библиотека]] благодарение на [[Йохан Гутенберг|Гутенберг]]овото откритие, предоставило възможност на западната цивилизация да се запознае с достиженията на правото в античността. Пандектите послужили за основа при съграждането на съвременните [[правна система|правни системи]], най-разпространената от които носи тяхното име - [[Пандектна система]].
== История на правото след Пандектите ==
|
