Руско-японска война: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 114:
На 9 март генерал Куропаткин нарежда отстъпление насевер.Нов пробив р руската линия,обаче превърнал отстъплението в хаотично бягство.Паникьосаните руснаци изоставили ранените си,както и почти цялото си оборудване и провизии.На 10 март японската имперска армия окупира Мукден и спира преследването на руснаците на 20 км. северно от града.Руснаците губят в тази битка около 90 000 души и на практика се оттеглят изцяло от Манджурия.
 
=== Битката при Цушима ===
[[Файл:JBMikasa.jpg|мини|вдясно|Флагманът "Микаса"]]
Балтийският флот,преименуван на Втора тихоокеанска ескадра преминава 33 000 км. за да освободи [[Порт Артур]].Деморазлизиращите новини застигат адмирал Рожественски още докато флотилията се намира край бреговете на Мадагаскар.Единствената останала възможност на руснаците е да се доберат до [[Владивосток]],като най-прекия път до там преминава през проливът Цушима между Корея и Япония.Именно това и очаквал адмирал Того Хейхачиро,който започнал подготовка за да пресрещне руската ескадра още след падането на Порт Артур.
Ред 125:
В тази битка руснаците са почти напълно унищожени,като само три малки плавателни съда успяват да се доберат до Владивосток.След битката при Цушима японската армия окупира остров [[Сахалин]] и принуждава цар [[Николай II]] да търси примирие.
 
== Мирно споразумение и последствия ==
=== Мирният договор от Портсмут ===
[[Файл:Japan Russia Treaty of Peace 5 September 1905.jpg|мини|вдясно|Мирното споразумение от 5 септември 1905 г.]]
Разгромът на руската армия и флот разклащат увереността и авторитета на империята.През 1905 г. държавата е разтърсена от [[революция]],която отнема възможността на цар Николай да се концентрира изцяло върху войната.Империята има възможност да изпрати повече подкрепа за [[Далечния изток]],но окаяното състояние на икономиката,унижителните загуби понесени от японците и отдалечеността на Манджурия,правят войната крайно непопулярна сред населението на империята.Царят се принуждава да търси примирие за да има възможност да се справи с вътрешните проблеми тресящи империята.
Американският президент [[Теодор Рузвелт]] предлага своето посредничедство при мирните преговори,за което печели и [[Нобелова награда за мир]].Сергей Вит води руската делегация,а харвардсия възпитаник барон Комура води японската.Мирният договор е подписан в Портсмут на 5 септември 1905 г.<ref>Connaughton, p. 272; "Text of Treaty; Signed by the Emperor of Japan and Czar of Russia," New York Times. 17 October 1905.</ref>
Според условията на договора Руската империя се задължава да изтегли всичките си въоръжени сили от Манджурия и да признае Корея за сфера на японско влияние.През 1910 г. япония анексира Корея след съвсем оскъдни протести от страна на международната общественост.<ref>Cox, Gary P. "The Russo-Japanese War in Global Perspective: World War Zero" Journal of Military History. 70. 1 (2006): 250–251.</ref> Според други условия на договора,Русия получава под наем Порт Артур с прилежащото му пристанище за срок от 25 години и преотстъпва южната част на о. Сахалин на Япония.
 
 
=== Жертвите ===
Липсва точна статистика за броя на жертвите от войната.Смята се,че Япония губи иоколо 47 000 души в битка,които нарастват до 80 000, ако бъдат включени и болестите.Оценката на руските жертви варира от 70 000 до 130 000 души загубени по време на цялата война.<ref>Twentieth Century Atlas – Death Tolls and Casualty Statistics for Wars, Dictatorships and Genocides</ref>
 
=== Политически последствия ===
Това е първата голяма военна победа на азиатска държава над европейска велика сила.Победата на Япония шокира целият свят и издига престижа на империята до нови висини.Няйният регионален противник - Руската империя губи почти целия си Тихоокеански и Балтийски флот,както и уважение на международната сцена.Това се отнася най-вече за [[Германия]] и [[Австро-Унгария]],което окзва ефект върху техните планове в навечерието на [[Първата световна война]].Като цяло Русия влиза крайно подценена от всички държави в Първата световна война.
 
 
След смъртта на княз [[Алексей Лобанов-Ростовски|Лобанов]] начело на руското външнополитическо ведомство е избран граф Муравьов<ref>Назначение, прието враждебно от германското правителство, защото граф Муравьов се легитимирал като [[славянофил]] - ''Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона (1890—1907)''</ref>, който насърчава стремежа на царя за експанзия на изток в [[Азия]]. През 1897 г. ин
цидент с убийство на мисионер в [[Китай]] води до стоварване на немски войски в залива Цзяоджоу и на морска блокада на '''Порт Артур''' от [[Тихоокеански флот (Русия)|руския тихоокеански флот]]. Достига се до споразумение с китайската императрица, според което Русия получава пристанищния град под аренда и серия други права<ref>Окупация на Далиян, железен път между [[Харбин]] и Порт Артур през китайска територия</ref>.
След като цар [[Николай II (Русия)|Николай II]] получава [[Порт Артур]] като пристанище и търговска зона, а негови емисари спечелват [[Концесия|концесии]] за дърводобив в [[Корея]] и се установява Руско-Корейска банка, японските протести стават отчаяни и намират израз в подписания '''договор за военна взаимопомощ''' с [[Британската империя]]. Напрежението ескалира, след като русите имат подобен договор с [[Франция]] още от времето на дядото на Николай II [[Александър II (Русия)|Александър II]]. Японците твърдят, че Русия нарушава предписанията на [[Протокол Ямагата-Лобанов|Протокола Лобанов — Ямагата]] от 28 май (9 юни) 1896 г. за Корея като [[буферна държава]]. [[Вилхелм II|Кайзер Вилхелм]], братовчед на <ref>Анри Троая</ref> руския цар, допълнително „налива масло в огъня“ при тяхна среща с поздрава<ref>Изпратен чрез корабна флагова сигнализация при среща на двете императорски яхти.</ref>:{{цитат|'''Императорът на Западния океан поздравява императора на Източния океан.'''|}} Възприет съвсем буквално, този призив действа като зелена улица за царската администрация за експанзията на изток. Последва само поръчков дипломатически скандал, след който японска делегация си тръгва неудовлетворена<ref>Не получават императорска аудиенция, а само от церемониалмайстора на двора. [[Анри Троая]], "Николай II"</ref> от [[Петербург]] и на [[6 февруари]] [[1904]] г. [[Япония]] прекъсва дипломатическите си отношения с [[Русия]]. На [[8 февруари]] японската военна флотилия нанася изненадваща атака<ref>Без официална междудържавна нота за обявяване на война. Анри Троая, "Николай II"</ref> на руския флот в пристанището [[Порт Артур]].
 
На [[8 март]] 1904 г. командването на Порт Артур се поема от адмирал Макаров, който с енергични действия успява да запази боеспособността на руския флот и започва да го готви за активни действия. След гибелта на адмирал Макаров на [[13 април]] с.г., флотът преминава към пасивна отбрана.
 
Действията на японските войски по суша започват с бързо, енергично и стремително настъпление. Командващият руските войски генерал Куропаткин не успява да организира контранастъпление навреме. Руската армия е победена [[Битка при Мукден|в битката при Мукден]], при което загубва 89&nbsp;000 души (29&nbsp;000 пленници); японските загуби са около 72&nbsp;000 души.
 
В Русия се сформира Втора тихоокеанска ескадра под командването на вицеадмирал Рожественски, която тръгва от [[Балтийско море]] към [[Владивосток]]. След 7-месечен поход, през [[май]] [[1905]] г. руският флот стига до [[Корейски пролив|Корейския пролив]]. На [[27 май|27]] и [[28 май]] става главното сражение между двата флота, наречено [[Битка при Цушима]]. Руският флот е разбит и изходът на войната по същество е решен.
 
На [[5 септември]] [[1905]] г. чрез посредничеството на американския президент [[Теодор Рузвелт]] в американския град [[Портсмут (Ню Хампшир)|Портсмут]] е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония към [[Корея]], отстъпва ѝ южната част на остров [[Сахалин]] и се отказва от правото на ползване на [[Квантунски полуостров]] с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската железопътна линия.
 
Загубите на бойното поле намаляват престижа на управляващите кръгове в [[Санкт Петербург]], а социалното недоволство води до [[Руска революция (1905-1907)|Руската революция от 1905-1907]] г.
 
== Източници ==