Станимир Станимиров: Разлика между версии

През 1914 г., когато образованието на князете приключва, Станимиров отново е поканен от Екзарх Йосиф I и става Секретар на [[Св. Синод]], който междувременно е пренесен от Цариград в София. Тези задължения той изпълнява до 1917. Станимиров е подпредседател на Софийския окръжен учебен съвет, член на Висшия учебен съвет, а също така на духовната цензура при Светия синод. Член-основател е на [[Българско историческо дружество|Българското историческо дружество]], на Археологическия институт, първи председател на Българското народонаучно дружество. В периода 1918-20 г. Станимир Станимиров е Директор последователно на I-ва и III-та Софийска мъжка гимназия. Вече 63 годишен през 1921 Ст.Станимиров напуска гимназиалното поприще и последователно за по една година става Директор на Народния етнографски музей (до 1922) и Директор на [[Народна библиотека|Народната библиотека]] (до 1923). През 1929г, на 50-годишния юбилей на Първа софийска мъжка гимназия той дарява средства за образуване на фонд на името на сина му, от който се дава награда на беден абитуриент от класическия отдел.

Дъщерята на Станимир Станимиров, Екатерина е омъжена за ген.м-р [[ Александър Марков]], началник на Лейбгвардейския конен полк, с когото се запознава чрез братовчеда на баща си - [[Никола Станимиров|ген.Никола Станимиров]]

 

== Научна и писателска дейност ==