Мехмед I: Разлика между версии

През есента на 1416 година популярният суфийски проповедник и бивш [[кадъаскер]] на Муса Челеби шейх [[Бедреддин Симави]], подпомогнат от влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и синопския емир [[Исфендяроглу]], оглавява въстание в [[Лудогорие]]то, към което се присъединяват много от някогашните привърженици на Муса. По същото време последователят на Бедреддин [[Бьорклюдже Мустафа]] застава начело на масово въстание в западната част на Мала Азия и разбива две армии на местни османски управители, при което загива Искендер бей. Едва с намесата на султанска армия, водена от [[Баязид паша]], бунтът е потушен. Въстанието в Лудогорието е прекратено с по-малки усилия, а самият Бедреддин е съден и обесен в Сяр.{{hrf|Имбър|2000|123-129}}

 

 

След разгрома на Бедреддин Мехмед подновява обсадата на Солун, но постига споразумение с Мануил Палеолог, който обещава срещу заплащане да държи в плен Мустафа Челеби и Джунейд. Неутрализирал тази заплаха, султанът събира голяма армия, с която през пролетта на 1417 година напада [[Караман]]. Походът е успешен и той превзема столицата [[Коня]], но решава да се оттегли, след като караманският емир се обявява за васал на египетския султан [[Татар I]], който по това време се намира със свои войски в [[Халеб]]. През втората половина на 1417 година Мехмед воюва успешно срещу [[Исфендяроглу]] и установява контрол над [[Самсун]] и [[Бафра]], както и над важните медни рудници на [[Кастамону]], и го оставя да управлява само [[Синоп]] с непосредствените му околности.{{hrf|Имбър|2000|129-131}}