Петко Бочаров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 13:
 
[[File:Petko-Bocharov-20101104-2.jpg|left|thumb|Петко Бочаров раздава автографи под формата на печат-[[екслибрис]] на представянето на книгата си „Лица и съдби от три Българии“, 4.11.2010]]
Между 1946 и 1982 година Петко Бочаров е агент на Второ управление на [[Държавна сигурност]].<ref name="РЕШЕНИЕ_111">{{cite web | year = 2010 | url = http://www.comdos.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1059&Itemid=47 | title = Решение №111 от 17.02.2010 г. — печатни издания | publisher = Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА | accessdate = 17 февруари 2009}}</ref> Той е сред малкото публични фигури, сътрудничили на Държавна сигурност, които признават предварително и се извиняват за този факт.<ref>{{cite web | last = Делийска| first = Аделина| year = 2008| url = http://www.novinar.net/news/metodi-andreev-koristta-iziade-glavite-na-zhurnalistite-agenti_MjgxNzs0MQ==.html| title = Методи Андреев: Користта изяде главите на журналистите агенти| publisher = Новинар| accessdate = 17 февруари 2010}}</ref> Като член на БРСДП през лятото на 1948 г., когато партията се влива в БРП (к), Петко Бочаров също става член на Българската работническа партия (комунисти), впоследствие — БКП. Остава партиен член докато не е изключен, поради предложен на служител подкуп.
 
Петко Бочаров има един син от първата си съпруга, която умира през 1978 г.