Ньойски договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 63:
През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер [[Жорж Клемансо]], където се настоява цялата българо-югославска граница от река [[Дунав]] до [[Беласица]] да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
 
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България{{факт|, поради неоспоримото надмощие на българския елемент}}. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.
 
Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.