Маркомер

Маркомер или Маркомир (Marcomeres, Marchamirus, Marchomir) е франкски вожд ((dux), военачалник, генерал от 4 век.

Според книгата за франките Liber Historiae Francorum Маркомер е син на Приам и баща на Фарамунд, легендарен крал на салическите франки от 420 до 426/428 г. и баща на Клодион.

Заедно с франксите генерали Генобавд († 388) и Суно през 388 г. той прави успешно нападение в римската територия на Долен Рейн. Те разрушават територията около Кьолн и с богата плячка се оттеглят. Това е описано в детайли от Сулпиций Александър и Григорий Турски.

Римският генерал Арбогаст напада франките и Валентиниан II им предлага мир. През 391/392 или 392/393 г. Арбогаст пресича през зимата за втори път Рейн и напада франките, при което Маркомер ръководи също и ампсивариите и хатите. През 396 г. Маркомер е пленен в Етрурия от римляните и умира през 397 г. Тогава Суно иска да отмъсти за Маркомер, но е убит от собствените му хора.

Източници

• Liber Historiae Francorum, Bernard S. Bachrach. Coronado Press, 1973, 1.4–5.
• Григорий Турски, Historia Francorum. Decem libri historiarum 2,9.
• Peter Kehne, Marcomer. In: Reallexikon der Germanischen Altertumskunde (RGA). 19, Walter de Gruyter, Berlin/New York 2001, S. 272–273.
• De Consulatu Stilichonis I, 241ff. In: Theodor Birt: Auctores antiquissimi 10: Claudii Claudiani Carmina. Berlin 1892, S. 197 (Monumenta Germaniae Historica, Digitalisat).