Конак (село): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Като село, разположено на важен път по „турско време“, „на опасно и страховито място“, то се е ползвало с известни привилегии. Жителите му били „дербенджии” – пазели (охранявали) подстъпите към [[Тузлука]] от [[разбойник|разбойници]] по пътя, свързващ [[Цариград]], през [[Одрин]] с [[Русе]] и [[Шумен]] с [[Търново]]. Те са били длъжни да дават подслон на държавните служители и охрана на пътниците, пътуващи и преминаващи край селото, особено край опасната местност „Бекчията”, намираща се южно от старото село.
 
До средата на 50-те год.години на 17-ти век, то запазва чисто българския си характер. През 80-те - 90-те години на 18-ти век селището е било опожарено, а населението избито и разпръснато по време на една наказателна акция на властта срещу жителите му. За този погром и до днес има запазена легенда, свързана с ограбването на турската хазна от Черньо войвода в близост до старото село Конак. Част от оцелелите и завърнали се обратно „коначени” създали днешното село на мястото на една гора, скрито в малка долина („скрито село“).
 
Старата [[църква]], изгорена през 1877 г. по време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Освободителната война]], е била построена през [[1850]] г. [[Килийно училище]] селото е имало от [[1859]] г., останките от което до скоро бяха запазени в северната част на църковния двор. Сегашният църковен храм "Св. Архангел Михаил", датира от [[1879]] г. и е обявен за архитектурен паметник от [[Възраждане]]то, но отдавна се нуждае от основен ремонт за да стане отново действащ и привлекателен за православните християни. Построен е на мястото на опожарената по-стара църква.