Едмунд Хусерл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Съчинения: библ. |
к. |
||
Ред 16:
}}
'''Едмунд Густав Албрехт Хусерл''' ({{lang-de|Edmund Gustav Albrecht Husserl}}) ([[8 април]] [[1859]] г. – [[28 април]]
== Биография ==
Хусерл е роден в [[Моравия]], част от [[Австрийската империя]]. Преди да се отдаде на философията, която според него трябва да се превърне в точна наука, изучава астрономия в Лайпцигския университет при A. Mayer, W. Wundt, C. Neumann, след което и [[математика]] при [[Карл Вайерщрас]].
Идеите на Вайерщрас могат да се обобщят така: необходимо е да се намерят и изразят изначалните корени и първоначала, аксиоми, от чиято основа се конституира и дедуцира цялата система от анализи в математиката. През 1886 г. Хусерл приема протестантската вяра, а в периода между 1886 и 1887 г. слуша лекции в Хале при Карл Щумпф по философия.
Хабилитационният труд на Едмунд Хусерл е озаглавен "За понятието за число. Психологически анализ". Интересно е, че в ранните си произведения Хусерл се придържа към линията на психологизма, която остро започва да критикува в "Логически изследвания" и голяма част от по-късните си произведения. На 6 август 1887 г. Хусерл се жени за Малвина Щайншнайдер, а през 1891 г. излиза първото му основно произведение - "Философия на аритметиката". Трудът е остро критикуван от Готлоб Фреге, според който Хусерл неправилно примесва психологията с логиката.
Към 1893 г. Хусерл все още е ориентиран към проблеми, свързани с математиката и дори замисля книга, посветена на проблема за пространството; влияние върху мисленето му по онова време започва да оказва ученик на Франц Брентано - Карл Щумпф, и неговото произведение "Психология на звука".
Към 1895-1897 г. Хусерл започва да приема позиция, която изцяло критикува т.нар. "психологизъм" в логиката, и постепенно започва работа върху "Логически изследвания" (1900-1901). От началото на XX век датира и интересът на Хусерл по отношение на проблемите, свързани със структурата на съзнанието; терминът 'феноменология' Хусерл започва да употребява постепенно именно към 1905 г., след излизане на "Логически изследвания II". Проблемите, които продължават да го вълнуват през този период са основно: за възприятието, фантазията и вътрешното съзнание за време. Тогава се появява и интересът към традицията на немския идеализъм (И. Кант), както и английският емпиризъм (Лок, Хюм). През 1906 г. Хусерл става [[професор]] първо в [[Гьотинген]], а после във [[Фрайбург]].
Заради [[евреи|еврейския]] си произход (макар през 1886 г. да приема [[лутеранство]]то) попада под удара на антисемитските закони и през 1936 г. е отлъчен от преподавателския корпус. Води лекции във [[Виена]] и [[Прага]].
Сред учениците му най-известен без съмнение е [[Мартин Хайдегер]], но той оказва влияние и върху значими френски философи като [[Жан-Пол Сартр]], [[Морис Марло-Понти]] и [[Мишел Анри]]. Сред другите му ученици са [[Едит Щайн]] и [[Роман Ингарден]]. [[Макс Шелер]] също изпитва влиянието му, макар никога да не е бил негов ученик.
== Философия ==
Line 25 ⟶ 37:
'''''Cogito'''''
Хусерл намира абсолютен фундамент в идеята за ''cogito'', която заема от „Медитациите“ на [[Рене Декарт|Декарт]]. Тази идея е абсолютен фундамент защото:(1) е принципа върху който се основава всеки опит, (2) не се основава на друг принцип (което би довело до безкрайно снемане) и (3) е универсален, споделян от всички хора.
Line 31 ⟶ 42:
'''Същностите'''
Поставяйки в основата на тази наука идеята за ''cogito'', в центъра на изследванията на Хусерл по необходимост застава съзнанието. Както във „Феноменология на духа“ на [[Хегел]], Хусерл възприема понятието феноменология за своята наука занимаваща се със съзнанието (една от малкото прилики между двамата).
Line 39 ⟶ 49:
'''Епохе'''
Следва въпроса как да се изолират същностите на базата на обикновения опит на съзнанието (опит, който Хусерл често определя като „наивен“), щом този опит е винаги частичен. Как да се изведе универсалното от частното без да се засгне от оценъчност?
Line 45 ⟶ 54:
'''Интенционалност'''
От методологическа гледна точка, идеята за ''епохе'' отпраща към друг основен елемент на феноменологията, също толкова важен колкото и ''cogito'' – интенционалността. Тази концепция Хусерл взима от учителя си [[Франц Брентано]]. С нея се отбелязва насочеността на съзнанието, което не съществува по начина, по който физическите обекти. Накратко, интенционалността е концепцията разграничаваща физическия свят от психическия, света на съзнанието.
Съзнанието не е кутия, в която влизат образи, възприятия и т.н., а визия (интенционална визия), която във всеки
== Съчинения ==
* ''"Философия на аритметиката"''
* ''"Логически изследвания том I"''
Line 59 ⟶ 65:
* ''"Формална и трансцендентална логика"''
* ''"Философията като строга наука"''
* ''"Идеята за феноменологията. Пет
* ''"Картезиански медитации"''
* ''"Кризата на европейските науки и трансценденталната феноменология"''
* ''"Начало на геометрията"''
== Източници ==
* ''"Н. Мотрошилова. Идеи I Эдмунда Гуссерля как введение в феноменология, изд. Феноменология-герменевтика, Москва, 2003 "''
* ''Friedrich-Wilhelm von Herrmann. Der Begriff bei Heidegger und Husserl. Vitorio Klostermann. Frankfurt am Main. "''
== Външни препратки ==
* [http://lebenswelt.narod.ru/husserl.htm Биография на Едмунд Хусерл]
* [http://hiw.kuleuven.be/hiw/eng/husserl/ Архивът на Хусерл в Лувен]
Line 78 ⟶ 82:
* [http://www.husserlarchiv.uni-freiburg.de/husserl.html архив на Хусерл във Фрайбург]
{{СОРТКАТ:Хусерл, Едмунд}}
[[Категория:Немски философи
[[Категория:Евреи
[[Категория:Фрайбург]]
[[af:Edmund Husserl]]
| |||