Сергей Прокофиев: Разлика между версии

'''Сергей Сергеевич Прокофиев''' ({{lang-ru|Серге́й Серге́евич Проко́фьев}}) е роден в [[Украйна]] [[Русия|руски]] [[композитор]], който овлядява много музикални жанрове и постига известност като един от най-великите композитори на [[20 век]].

Прокофиев заема едно от първите места сред най-големите руски композитори. Многостранната му дейност е получила широко признание в Русия и в чужбина. Творческото наследство на Сергей Прокофиев е огромно. Той е създал над 130 произведения, между коитo: осем опери, седем симфонии, оратории и кантати, концерти за солов инструмент и оркестър, камерни ансамбли, много произведения за пиано, песни и романси, сценична и филмова музика. Прокофиев със своите най-хубави произведения, които се отличават с дълбокото си съдържание, неизчерпаема фантазия, ярко своеобразие и високо професионално майсторствo, продължава и развива традициите на руската музикална класика. На пълната му с оптимизъм музика са свойстевни енергията, дръзката cтремителност на развитието и гъвкавите ритми, а така също и широкото мелодическо дихание, чистата и светла лирика.

От 1918 до 1932 г. Сергей Прокофиев живее в чужбина. В някои от произведенията му, писани през това време, личи печатът на противоречивите търсения, на сложното идейно-художествено развитие на композитора. Огромният талант на Прокофиев разцъфтява напълно след завръщането му в Pодината.Сталин полага големи усилия за връщането на известни творци, за да рекламира "социализма". След връщането си Прокофиев е подложен на репресии, както се случва с всички, които позволяват да бъдат заблудени от сталинската пропаганда. Творчеството му в Русия се характеризира с широтата и значимостта на замисъла, богатството на темите и разнообразието на жанровете. Прокофиев ту възкресява славни страници от руската история, като създава величествени картини, разтърсващи човешката душа с дълбочината на драматизма си, ту се обръща към вълнуващи съвременни теми, подчертавайки в тях хуманистичното и жизнеутвърждаващо начало. Между неговите най-хубави произведения са балетите "Ромео и Жулиета" (1936), "Пепеляшка" (1945), "Каменното цвете" (1950), оперите - "Годеж в манастира" (1940), "Повест за истинския човек" (1950), "Война и мир" (1953), "Семьон Котко" (1939), кантатата "Александър Невски" (1939), ораторията "На стража на мира" (1950), Петата симфония (1944), Семата симфония (1952), за която композиторът е бил удостоен посмъртно с Ленинска награда, и др.

Прокофиев умира на 5 март 1953 г. в Москва.