Кавалерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Добавяне на съдържание |
||
Ред 26:
От началото на [[XV век]] за защита на рицарите започват да се използват цялостни [[доспехи]]. С броня се защитават и конете. Макар и тежката, малкоподвижна рицарска кавалерия не е била способна за водене на маневрени действия и преследване на лековъоръжен противник, силата на удара, добрата броня и голямата инерция на засилените коне просто са прегазвали всичко което е стояло на пътя им. Едва след появяването на невероятно дълбоки строеве от пиконосци заедно с значително количество [[арбалет]]чици и аркебузи през епохата на [[Ренесанс]]а прекратява пълната им хегемония на бойното поле.
== Поява на огнестрелното оръжие ==
С появата през [[XIV век]] на [[Огнестрелно оръжие|огнестрелното оръжие]] и нарастването във връзка с това на ролята на [[пехота]]та и [[артилерия]]та съществено се отразява на развитието на кавалерията. В Западна Европа към края на [[XV век]] рицарската кавалерия загубва своето значение<ref>Кавалерия // Советская военная энциклопедия. — Т. 4. — С. 12 </ref>.
През [[XVI век]] на преден план започва да излиза леката кавалерия, въоръжена с огнестрелно оръжие. Това довежда до изменение на способа на водене на бойни действия от кавалерията: вместо конна атака и удар с хладно оръжие започва да се използва стрелба от коня (дълбочината на строя стига до 10 и повече реда, излизащи поредно от дълбочина на бойния ред). В XVI век в кавалерията се появяват [[драгун]]и, а по-късно и [[кирасир]]и<ref>Кавалерия // Советская военная энциклопедия. — Т. 4. — С. 12 </ref>.
Голяма реорганизация в кавалерията провежда [[Швеция|шведския]] крал [[Густав II Адолф]] ([[1611]]—[[1632]]). Кавалерията на шведите (драгуни и кирасири) в битка се е построявала в 3—4 реда, на 2 линии. При такова построяване кавалерия отново се превръща в мощна ударна сила, способна да извърши решителни атаки и да маневрира на бойното поле. Организационно шведската кавалерия се е състояла от кавалерийски [[полк]]ове и [[ескадрон]]и<ref>Кавалерия // Советская военная энциклопедия. — Т. 4. — С. 12 </ref>.
През [[XVII век|XVII]]—[[XVIII век]] значително се развива и кавалерия другите страни на Западна Европа. Нейната численост рязко нараства и съставя в ред страни 50 % от състава на армията, а във [[Франция]] кавалерията е дори 1,5 пъти повече от пехотата. Кавалерия в този период се разделя на тежка ([[кирасир]]и), средна ([[драгун]]и, [[карабинер]]и, [[конногренадир]]и) и лека ([[хусар]]и, [[улани]] и лекоконни полкове). През XVII век кавалерия на всички западноевропейски армии (с изключение на шведската) продължава да използва стрелба от коня и да води атака с ниско темпо<ref>Кавалерия // Советская военная энциклопедия. — Т. 4. — С. 12 </ref>.
| |||