Лютица: Разлика между версии

редакция без резюме
м (кат)
No edit summary
Доскоро малко известна, крепостта Лютица днес привлича все повече туристи, благодарение на проведените от археолозите разкопки. Екипът на доц.д-р Бони Петрунова разкрива през годините 2002-2011 непристъпният град, който в труден момент е приютил дори войската на цар Калоян.
 
Крепостта Лютица се намира в Източните Родопи, на 6 км югозападно от Ивайловград. Най-близо до нея, в планината е изоставеното днес село Рогозово. Великолепно съхранена, тя доминира над околния терен и при ясно време оттам се открива гледка към Димотика и Одрин. Лютица не е просто укрепление. В заградената от крепостните стени площ от 26 дка се е помещавал цял град, който при нужда е можел да скрие от нашественици населението на околните селища. Стените с дължина над 600 м са в много добро състояние, като на места височината им е запазена до 10 м. Те очертават неправилна елипса, съобразена с конфигурацията на терена. Входът е само един, фланкиран от две правоъгълни кули, разположени с дългата си страна перпендикулярно на стените. Укреплението има общо 12 кули с правоъгълен план и една с осмостенен. Материалът, от който е изградена крепостта е мрамор, ето защо в медийното пространство този великолепен паметник стана известен като "Мраморният град".
 
Историческите свидетелства за района на Ивайловград показват, че тази територия става част от българската държава още в началото на ІХ в., когато границата с Византия е минавала приблизително по същите места. Лютица достига своя разцвет в ХІІІ-ХІV в. След османското нашествие продължава да се използва църквата, а в подножието на хълма се изгражда малък манастир.
 
Крепостта Литица или Лютица е спомената от поне двама византийски автори. В един от изворите е описана обсадата на Димотика от цар Калоян през 1207 г. Според Никита Акрополит слад като отстъпил назад, Калоян поел по долината на Арда. Съвременникът и участник в събитията-рицарят Жофроа дьо Вилардуен е свидетел на оттеглянето. Според него българският владетел настанява войските си "в една подвластна нему крепост". Някои историци са на мнение, че това е крепостта при село Рогозово.
До момента археолозите са разкрили две църкви, по-ранната от които е епископска базилика, обширен некропол, основи на жилищна кула, резервоар за вода, на дъното на който се откриват материали от времето на траките. Около крепостта има следи от външен град, а в основата на хълма са разположени некрополи от различни епохи. При разкопките са открити доказателства, че мястото е било обитавано от късната бронзова епоха до ХVІІ в. Крепостните стени са издигнати през ІV в. В ІХ в. Лютица става епископски център, който се споменава многократно в изворите. По-ранната църква е трикорабна, богато украсена със стенописи и с пластично оформени пана от мрамор. По-късната е малка, с двускатен покрив, покрит с керемиди. Била е увенчана с кръст, който археолозите откриват сред руините. Проучването показва, че водният резервоар е изсечен в скалата още през късната бронзова епоха, а през средновековието е използван последователно като водохранилище, жилище и яма за отпадъци.
Находките-керамика, монети, накити, метални и костени предмети от бита, архитектурни детайли и др, също показват, че хълмът е бил обитаван от І хил.пр.Хр. до ХVІІ в. През средновековието кулата на владетеля се е издигала във вътрешността, близо до крепостната стена. Тя е била на три етажа и е свързана с външната крепостна стена. От прозорец владетелят на твърдината е можел да наблюдава прииждащите врагове. Близо до нея са открити латински имитации на византийски монети, с които кръстоносците са се разплащали с местното население. Това показва, че там латинските рицари са се опитвали да атакуват крепостта.
 
== Външни препратки ==
 
Анонимен потребител