Дамян Български: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 55:
Тези цитати са красноречиво свидетелство, че през началния период от своето съществуване Българската архиепископия не е независима и дори няма статут на [[автономия|автономна]] църква. С нейните дела се разпореждат византийски духовници, които са произлязли от редиците на Константинополската патриаршия. Що се отнася до висшите църковни служители, те са изпратени в България, след като са получили одобрение от страна на Василий I и са ръкоположени от патриарха. Така всяко твърдение, че още с раждането си Архиепископията на българите се сдобива с широки права и се радва на някаква самостоятелност, не е обективно. Дали това положение се променя през 879 г., когато отново в Константинопол се свиква т. нар. [[Фотий|Фотиев]] събор?
Целите на събора са две: новият патриарх [[Фотий]] (877-886) да получи признание от Римската курия, след като папа [[понтификат|Николай I]] през 863 г. чрез [[анатема]] вече го е отхвърлил от църквата, както и да се постигне помирение между апостолическата катедра и Патриаршията, допуснали сериозен разрив помежду си най-вече поради българския църковен въпрос. Този път папските легати са по-добре подготвени. Те пристигат в Константинопол с лично написано от папата наставление (Комониториум), в което ясно са изложени условията му: " ''Желаем да убедите пред събора споменатия светейши патриарх Фотий да не изпраща в България омофор и да не ръкополага никого в същата епархия: ако направи това, ще го
Точно това твърдение на патриарха разделя изследователите на два лагера, тъй като едните приемат, че той казва истината, а другите са на мнение, че подвежда папските пратеници. Първата група съответно твърдят, че Фотий се отказва от правата си над българския диоцез, но Йоан VIII на свой ред не ги получава. Така през 879 г. Архиепископията в Плиска става автокефална. Изразеното от тях предположение не е оправдано, тъй като Фотий не се ангажира с никакви обещания за бъдещето, а Василий I така и не взема отношения по болезнения за папата въпрос. Намерен е един дипломатичен път да се даде знак, че Византия не отстъпва от своите позиции. В подкрепа на предположението, че след Фотиевия събор България не се отделя от върховенството на Патриаршията, идват няколко аргумента:
| |||