Луна 3: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: fa:لونا ۳ |
формат на шаблона, картинка, дребни, портал космически полет |
||
Ред 1:
{{Космически апарат
| име = Луна 3
| снимка = [[Файл:Lunik 3.jpg|250п]]
| текст = Апаратът Луна 3
| програма = {{флагче|СССР}}[[Космическа програма на СССР|СССР]]
| изпълнители = {{флагче|СССР}}[[ОКБ-1]]
| цели = изследване на [[Луна]]та
| тип = космическа сонда
| орбита = орбита около Земята
| запуск = [[4 октомври]] [[1959]] г.</br>[[Байконур]]
| установка = [[Луна (ракета-носител)|СС-6/Р-7 (8К72)]]
| събития = предаване на снимки на обратната страна на Луната
| продължителност = ~207 дни
| маса = 278,35 [[килограм|kg]]
| страница =
| състояние = разрушен
| COSPAR = [http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftOrbit.do?id=1959-008A 1959-008A]
| инструменти =
*[[камера|камери]]
*[[микрометеорит]]ен детектор
*детектор на [[
}}
'''Луна 3''' е космически апарат, изстрелян от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] по програмата [[Луна (програма)|Луна]] с цел изследване на [[Луна]]та, и е първият апарат предал снимки от обратната страна на [[Луна]]та. Разкрит е планински терен, коренно различен от този на видимата страна на Луната, с налични две лунни морета - [[Маре Московрае]] (''Mare Moscovrae / Морето на Москва'') и [[Маре Десидерии]] (''Mare Desiderii / Морето на сънищата''). За Морето на сънищата впоследствие е установено, че е съставено от по-малко море — [[Маре Ингении]] (''Mare Ingenii / Морето на изобретателността''), което е заобиколено с тъмни [[кратер]]и.
Апаратът е изстрелян през 1959 г. Той има приблизително цилиндрична форма, като, вместо с основи, цилиндърът завършва с полукълба и изразен ръб в горната част на апарата. Размерите са приблизително 130 cm дължина и 120 cm диаметър в най-широката част, като в по-голямата си част апаратът е около 95 cm в диаметър. Вътрешността е херметизирана и е под налягане от 0,23 [[атмосфера (единица)|атмосфери]] (23 [[паскал (единица)|kPa]]). По външната повърхност на цилиндъра са монтирани [[слънчев панел|слънчеви панели]], захранващи [[батерия|батериите]] във вътрешността на апарата. По външната повърхност са монтирани и [[жалуз]]и с цел контролиране на вътрешната температура, които се разтварят, когато тя надхвърли 25 градуса по Целзий. Камерите са монтирани в горната полусфера на апарата, където са монтирани четири [[антена|антени]], както и две в долната част.
Обордуването включва и [[микрометеорит]]ен детектор и детектор на [[
След запуска на ракетата-носител по траектория над [[северен полюс|северния полюс]], двигателите на последната ѝ степен са спрени от наземния контрол след достигане на необходимата скорост за пътуване към Луната. Мощността на сигнала, излъчван от апарата, е около 50% от очакваната. В началото на полета температурата във вътрешността се покачва и като предпазна мярка наземния контрол изключва част от оборудването и променя ориентацията на апарата. Мерките водят до намаляване на температурата от 40 на 30°C. На разстояние от 60 000 до 70 000 km от Луната стабилизиращото въртене е прекратено и апаратът преминава към [[стабилизация по трите оси]]. Долната му част е ориентирана в посока към [[Слънце]]то, което огрява обратната страна на [[Луна]]та.
Апаратът преминава на
След приключване на заснемането стабилизиращото въртене е подновено. Траекторията на апарата го връща обратно към Земята, преминавайки над северния полюс на Луната. Първият опит за предаване на снимките към Земята е осъществен на [[8 октомври]], но е неуспешен поради слабият сигнал на апарата. Впоследствие са предадени 17 снимки със сравнително лошо качество, но с видими основни забележителности на терена. Последната снимка е предадена на [[18 октомври]] и контактът с апарата е изгубен на [[22 октомври]] след извършване на около 14 обиколки. По официални данни апаратът изгаря в земната атмосфера през периода март-април [[1960]] г., но е възможно той да е останал на орбита значително по-дълго.
Line 43 ⟶ 44:
* [[орбитален период]] — 15 дни
[[
Бордните камери носят името [[Енисей-2]] и имат двойни [[леща (оптика)|лещи]], автоматична система за проявяване на филма и сканираща телевизионна система. [[Фокусно разстояние|Фокусното разстояние]] на широкоъгълната камера е 200 mm, а на тясноъгълната — 500 mm. <!-- 200 mm focal length, [[F-number|''f'']]/5,6 [[aperture]] objective and a 500 mm, ''f''/9,5 [[photographic lens|objective]]. --> Филмът поместен на борда е 35 милиметров и има 40 експозиции, като е произведен от материал с висока радиационна и топлинна устойчивост. Широкоъгълната камера може да заснеме целият лунен диск, докато тясноъгълната може да заснеме в детайли част от повърхността. Камерите са монтирани неподвижно към апарата и насочването се осъществява с въртене на цялата конструкция. Използвана е [[фотоклетка]] за насочване към осветената част на Луната и започване на заснемането. След приключването му филмът се проявява в отделно помещение на камерата и се подсушава. След получаване на команди от наземния контрол той се сканира. Процесът на сканиране използва [[катодно-лъчева тръба]], чийто лъч бива прожектиран към кадър от филма и регистриран след това от [[фотоумножител]]. Лъчът покрива целият кадър от филма и по този начин биват получени интензивностите във всички точки от кадъра. Постигнатата [[разделителна способност]] е 1000 реда на кадър, които биват предавани в аналогов вид към Земята. Скоростта на сканиране варира според разстоянието до Земята, като при по-далечни разстояния то е по-бавно. Заснети са общо 29 снимки за 40 минути на 7 октомври 1959 г., от 03:30 ст. вр. до 04:10 ст. вр. на разстояния от лунната повърхност от 63 500 до 66 700 km. Снимките покриват 70% от обратната страна на Луната. По официални данни успешно са предадени 17 снимки.
== Външни препратки ==
{{Портал космически полети}}
*{{en икона}} [http://www.mentallandscape.com/C_CatalogMoon.htm Съветски снимки на Луната]
*{{en икона}} [http://www.svengrahn.pp.se/trackind/luna3/Luna3story.html Полетът Луна 3]
| |||