Черен дроб: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.2) (Робот Промяна: kk:Бауыр (орган) |
Termininja (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Urinary_system.svg|thumb|right|Разположение на черния дроб при човека: 1-[[Пикочно-полова система]], 2-[[Бъбрек]], 3-[[Бъбречно легенче]], 4-[[Пикочопровод]], 5-[[Пикочен мехур]], 6-[[Пикочен канал]], 7-[[Надбъбречна жлеза]], 8-[[Бъбречна артерия]] и [[Бъбречна вена|вена]], 9-[[Долна празна вена]], 10-[[
'''Черен дроб''' ({{lang-grc|ήπαρ, hepar}})<ref>Понякога като архаизъм, диалектизъм или маниеризъм се използва турската дума '''джигер'''.</ref> е най-голямата по устройство паренхиматозна [[жлеза]] в тялото на [[гръбначни]]те, включително при [[човек]]а. Представлява важен орган, който играе значителна роля в [[метаболизъм|метаболизма]] и изпълнява редица функции в тялото, включително [[дезинтоксикация]], складиране на [[гликоген]], синтез на [[плазмен белтък|плазмени белтъци]] и производство на биохимични вещества нужни за храносмилането.<ref>{{cite book | last = Maton | first = Anthea | authorlink = | coauthors = Jean Hopkins, Charles William McLaughlin, Susan Johnson, Maryanna Quon Warner, David LaHart, Jill D. Wright | title = Human Biology and Health | publisher = Prentice Hall | year = 1993 | location = Englewood Cliffs, New Jersey, USA | isbn = 0-13-981176-1 | oclc = 32308337}}</ref> В него се синтезира и [[жлъчка]], която е важна за [[храносмилане]]то. Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с хепато-, което идва от [[гръцки език|гръцката]] дума за черен дроб ''хепар'' (ήπαρ).
Ред 12:
Основната физиологична единица на черния дроб е чернодробното делче, в центъра на което се намира централната веничка. Делчето има неправилна [[призма]]тична форма с диаметър 1 - 2,5 mm. Чернодробните клетки в него са разположени лъчисто или във вид на върви. Между тях има венозни капиляри, наречени синусоиди. В тях със сфинктери се откриват крайните разклонения на порталната вена (''vena portae'') и на чернодробната артерия (''arteria haepatica''). Чернодробната вена носи венозна кръв, представляваща около 70 - 75% от кръвта преминаваща през черния дроб, същата идва от капилярите на червата, [[далак]]а и [[панкреас]]а. Чернодробната артерия носи около 25% от общата кръв на черния дроб и е артериална. Така в органа преминава артериална (нутритивна) и венозна (функционална) кръв.<ref name="isbn1-55009-364-9">{{cite book |author=Benjamin L. Shneider; Sherman, Philip M. |title=Pediatric Gastrointestinal Disease |publisher=PMPH-USA|location=Connecticut |year=2008 |pages=751 |isbn=1-55009-364-9 |oclc= |doi= |accessdate=}}</ref><br> От синусоидите на чернодробното делче кръвтна преминава отново, чрез сфинктери към капиляри. Същите се обединяват в 5 - 8 вени, които се вливат в задната празна вена, която носи кравта към [[сърце]]то. Линейната скорост на кръвта е много малка и това благоприятства и поддържа интензивния характер на метаболитните процеси, които протичат в черния дроб.
Чернодробните клетки се наричат хепатоцити. Това са клетки с многоъгълна форма и кълбовидни ядра. Около 20% от тях са двуядрени, а при възрастни индивиди при 80% от ядрата може да са полиплоидни. Имат добре развити клетъчни органоиди. Съдържат постоянно променящо се количество клетъчни включения - гликоген, липиди, минерални вещества, витамини. Гликогенът се натрупва след нахранване под формата на звездовидни гранули, а след това се изразходва. В периферните части на допирните повърхности на срещуположнолежащите хепатоцити се образуват десмозомални връзки, а централните са вдлъбнати и образуват тръбичка наречена жлъчен капиляр. Капилярът няма собствени стени, а се образува от плазмолемата на двата хепатоцита. Хепатоцитите образуват жлъчния секрет, отделят го в капилярчето и с процеса на обратна резорбция го сгъстяват допълнително.
По-доброто опознаване анатомията на този орган днес позволява за [[трансплантиране]] да се използват и отделни негови сегменти. Това дава голям тласък за извършване на [[чернодробна трансплантация]] при децата и най-малките кърмачета.
Ред 34:
* Витамините B1, B2, B12, C, K и други участват в метаболитните процеси, които протичат в черния дроб. Витамините А, В, Е, РР и други се натрупват в значително количество спрямо клетки на други органи и системи в тялото. По този начин черния дроб изпълнява роля на депо, което при нужда отделя необходимите количества за организма. Новородените имат значително по-ниски нива на витамини в органа. Особено силно това се наблюдава при витамин А, който след раждане бързо се натрупва благодарение на коластрата.
* Регулация на минералната обмяна. Подобно на витамините органът депонира и значителни количества макроелементи - [[желязо]], [[Мед (елемент)|мед]], [[магнезий]], [[цинк]], и микроелементи - [[манган]], [[кобалт]], [[молибден]], като осигурява постоянен приток на елементи в кръвта. Това е от особено значение за поддържане на водно-солевия баланс на организма. Например желязото се намира под формата на феритин, който чрез кръвта като трансферин се отнася до [[костен мозък|костния мозък;;. Тук се използва при синтезата на [[хемоглобин]].
* Роля в ендокринната регулация. Черният дроб, който депонира и синтезира холестерол е основен фактор за производството на стероидни хормони от жлезите с вътрешна секреция. Освен това той инактивира редица хормони като се свързват с глюкороновата или [[сярна киселина|сярната киселина]] в чернодробните клетки. Освен тях се инактивират и някои други биологично активни вещества като [[серотонин]], [[хистамин]], [[катехоламини]], вещества, опосредстващи действието на хормоните.
Ред 42:
=== Екскреторна ===
Посредством жлъчния сок от организма се екскретират редица продукти на обмяната на веществата като пигменти и киселини. Някои от тези вещества се намират в кръвта и са свързани с плазмените колоиди или са неразтворими във вода. В тази форма те трудно се отделят от организма. С помощта на черния дроб те се свързват с [[глюкоронава киселина|глюкороновата киселина]], превръщат се в разтворими във вода и се отделят с жлъчката.
=== Терморегулаторна ===
Ред 65:
[[Картинка:Kisse idatike foete bedot.jpg|мини|Ехинококови мехури в черен дроб на заклано животно]]
[[Картинка:Big Liver Tumor.JPG|мини|Голям тумор отстранен при операция на черен дроб]]
Черният дроб поддържа почти всеки орган в организма и е от жизненоважно значение за оцеляването му. Поради стратегическото си местоположение и многоизмерни функции на органът е склонен и към много болести<ref>[http://digestive.niddk.nih.gov/ddiseases/pubs/cirrhosis/ Cirrhosis Overview] National Digestive Diseases Information Clearinghouse. Retrieved on 2010-01-22</ref>. Много от заболяванията на черния дроб, се придружават от [[жълтеница]]. Тя се причинява от повишените нива на [[билирубин]] в кръвта. Билирубинът се образува при разпадането на [[хемоглобин]]а на [[еритроцити]]те, черния дроб го преработва и изхвърля чрез жлъчката.
Класическите признаци на увреждане на черния дроб биват:
Ред 73:
* Подуване на корема, глезените и стъпалата. Дължи се на невъзможността на черния дроб да произвежда [[албумин]].
* Прекомерна умора. Възниква в резултат на общата загуба на хранителни вещества, минерали и витамини.
* Кръвоизливи. Черният дроб продуцира вещества, които участват при кръвосъсирването. В резултат на увреждането на органа те не се произвеждат и коричеството в кръвта е намалено.<ref>[http://www.ccfa.org/info/about/complications/liver Extraintestinal Complications: Liver Disease] Crohn's & Colitis Foundation of America. Retrieved on 2010-01-22</ref>
Сред най-често срещаните заболявания на органа са:
* Инфекциозни заболявания - Хепатит А, B, C, E, [[Треска от долината Рифт]], [[Ебола]], [[Марбург]], вирус на Ебщайн-Бар (инфекциозна мононуклеоза), [[Лептоспироза]], [[Ку-треска]]. Инфекции с ''[[Entamoeba histolytica]]'', [[Туберкулоза]].
* [[Цироза]]. Хронично прогресивно заболяване на черния дроб. Характеризира се с нарушения на делчестата структура, нарастване на съединителна тъкан и патологична регенерация на тъканта. Проявява се с функционална недостатъчност и хипертензия.<ref>[http://www.greenmed.ru/woods/100 www.greenmed.ru — Определение термина «Цирроз печени»]</ref> Сред причините за поява на заболяването е хроничния алкохолизъм, вирусен хепатит, наличие на чернодробни паразитози.
* Рак на черния дроб. Тежко заболяване, причина за за смъртта на милиони хора. Сред причините за възникването му са цирозата, хирусни хепатити В и С, паразитни инвазии, злоупотреба с алкохол, контакт с някои канцерогеннни микотоксини и другие вредни за органа вещества.
* [[Хемангиом]]и на черния дроб. Аномално развитие на съдовете в черния дроб.
* Непаразитни кисти. Признаците се появяват късно едва след като кистата достигне големи размери. Тя нараства и предизвиква атрофия на съседната чернодробна тъкан.
* Паразитни кисти на черния дроб. Те са в резултат на хидатидна [[ехинококоза]] — тежко паразитно заболяване развиващо се в резултат на опаразитяване и растеж на цестода ''[[Echinococcus granulosus]]''.
* Други паразитни инвазии. [[Клонорхоза]], [[Описторхоза]], [[Фасциолоза]], [[Малария]], [[Токсоплазмоза]], [[Лайшманиоза]], [[Шистозомиаза]], мигриращи ларвни форми на [[нематоди]].
Ред 97:
Черният дроб и жлъчката образувана в него се използват и за приготвянето на различни технически и лекарствени продукти. Освободен от съединителна тъкан, лимфни вэзли и жлъчен мехур се получават екстракти, от които се произвеждат различни противоанемични средства. От жлъчката се добива холова киселина, която се използва за различни индустриални цели. Използва се жлъчка добита от едри преживни животни и свине.
В различните национални кухни и се консумира при различните култури приготвен по различен начин. Консумацията обикновено е след термична преработка в резултат на [[варене]], [[пържене]], [[печене]], [[паниране]]. С малки изключения в азиатската кухня се използва и сурово-сушен. Широко разпространен е метода на приготвяне на чернодробни пастети добит от различни животни, консервиран в различни търговски опаковки. Във френската кухня представлява ценен деликатес т.нар "пастет от гъши дроб" добит от патици, които в последните седмици от отглеждането си преминават през период на интензивно хранене наречен "гушене". При този метод черният дроб нараства значително и добива специфичен вкус. В българската кухня черния дроб се приготвя по различни начини, но винаги си консумира след термична преработка. Сред най-известните ястия, в които се влага дроб са [[дроб сарма]], [[бахур]], обикновено се приготвя пържен с лук. В някои райони на страната при клане на коледно прасе, нарязан черен дроб се завива в оментум (було) като сарми и се пече на фурна.
{{commons|Category:Livers}}
| |||