Аменхотеп III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 30:
'''Аменхотеп III''' е деветия египетски фараон от [[Осемнадесета династия на Древен Египет|XVIII династия]]. Син на [[Тутмос IV]] и царица [[Мутемуйи]]. Според различни автори той управлява Египет от юни 1386 до 1349 пр.н.е. или от юни 1388 пр.н.е. до декември 1351 пр.н.е./1350 пр.н.е.<ref>[[Jürgen von Beckerath|Beckerath, Jürgen von]], <cite>Chronologie des Pharaonischen Ägypten</cite>. Philipp von Zabern, Mainz, (1997) p.190</ref> след смъртта на баща си [[Тутмос IV]].
 
Времето на управлението на Аменхотеп III е период на разцвет на древноегипетската цивилизация, отличава се с редкия за този период траен мир. Но това не е мир основаващ се на могъществото на държавата, както по времето на [[Тутмос III]]. Войните са изтощили страната. В източната част на Мала Азия се издига силната Хетска държава. [[Хети]]те започват да заплашват не само владенията на [[Митани]], но и земите на [[Сирия]]. Египет не може да брани североизточните си територии. Това принуждава Аменхотеп III да търси помоща на Митани. Между двете царства се сключват династически бракове. Това не спира [[Хетите]], които се придвижват на юг и завземат градове и крепости в Сирия, принадлежали на Египет. Египет не разполага с военни сили, за да се справи с многобройните неприятели, стесняващи неговите владения в Азия. Аменхотеп III предприема само един военен поход и то на юг, в [[Етиопия]].
 
Неговото управление се помни най-вече с грандиозното му строителство. В [[Тива]], на западния бряг на р. Нил е построен нов храм на [[Амон]] (съвременният [[Луксор]]). Недалече от столицата възниква великолепна царска резиденция-голям разкошен дворец, а близо до него, на север-заупокоен храм на фараона, пред пилоните на който са издигнати две огромни статуи на Аменхотеп III, наричани от гърците [[колоси на Мемнон]].
 
В безметежното на пръв поглед време на Аменхотеп III се зараждат центробежните сили, които постепенно подкопават стабилността на държавата. Това е все още незабележимата борба между две групировки в средите на управляващата класа. Интересите на потомствената аристокрация (столична и номова), от една страна, и на новите социални слоеве, които формират чиновническата аристокрация, от друга, стават все по-непримирими.
 
== Източници ==