|
}}
'''Гюмюрджина''' или '''Комотини''' ({{lang-el|Κομοτηνή}}, ''Комотини'', {{lang-tr|Gümülcine}}, ''Гюмюлджине'') е [[град]] в [[Беломорска Тракия]], в южното подножие на [[Родопи]]те, понастоящем в североизточнаСеверна [[Гърция]], главен град на дем [[Гюмюрджина (дем)|Гюмюрджина]], както и на административната област [[Източна Македония и Тракия]]. Градът е център и на [[Маронийска и Гюмюрджинска епархия|Маронийската и Гюмюрджинска епархия]] на [[Гръцка архиепископия|Гръцката православна църква]].
== География ==
== История ==
=== Античност ===
Голяма част от историята на града е тясно свързана с [[Виа Егнация]], древният главен римски път, който свързвал някогашният [[Драч|Дирахиум]] с [[Константинопол]]. В късния римски и византийски период, градът се нарича '''Максимианополис'''. Римският император [[Теодосий I]] издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя свързващ [[Беломорие]]то, през [[Родопи]]те, с [[Пловдив|Филипополис]]. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център [[Мосинополис]] на запад, така в края на [[12]] в. мястото е напълно обезлюдено.
|| 11. Рафаел (Русин) Петков Гъгъмов || от [[Кушланли]], купил място за българска църква<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 188.</ref>
|-
|| 12. Иван Стаматов ||
|| 12. Иван Стаматов Гюмюрджински #виж [[http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD_%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%B2]]|| от Ясъюк #виж [[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%3A%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5&profile=default&search=%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%BE+%D0%AF%D1%81%D1%8A%D1%8E%D0%BA&fulltext=Search]]
|-
|| 13. Иван Вълчев Карапавлов ||
==Съвременност==
[[Файл:Bulgarian town Gyumyurdzina West Thrace 1941.jpg|дясно|мини|250п|Царство България - Гюмюрджина 1943]]
[[Файл:1910-1920 Gumurdjina Komotini Thrace.jpg|ляво|мини|250п|Царство България - Гюмюрджина 1912]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] 4 души от Гюмюрджина са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.</ref>
НаГрадът е освободен от турско робство [[8]] [[ноември]] 1912 [[Кърджалийски отряд (български)|Кърджалийският отряд1912]] на ген. [[Никола Генев]] освободава Гюмюрджина. През междусъюзническата война в 1913 от 16 август 6 октомври съществува така наречената [[Гюмюрджинска република|Гюмюрджинската република]]. От освобождението в 1912 до [[27]] [[ноември]] [[1919]] е в границите на [[България]]. С [[Ньойски договор|Ньойския договор]] от 27.11.1919 е към "Междусъюзническа Тракия" която на [[28]] май [[1920]] е предадена на Гърция, първото гръцко управление е към 20 години до [[20]] [[април]] [[1941]] г. когато града и областта повторно са освободени и присъединени към България. На 14 май 1941г. Народното събрание има тържествена официална сесия за това. По примирието със съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските органи са оттеглени. Предадена е на Гърция с [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]] на [[10 февруари]] [[1947]] г.
== Образование ==
| 