Чистилище: Разлика между версии

В големите деноминации на християнството съществува една съществена разлика по отношение на задгробния живот. От една страна, Католическата църква учи, че душата има възможност да се очисти и след смъртта в т.нар. чистилище. Православната догматика обаче не признава съществуването на чистилище и твърди, че след смъртта няма никаква възможност за човека да се поправи; че неговата съдба се решава тук, на земята, докато е още жив., Идеятаи заче чистилището,след заедноумирането сна идеятатялото зачовека т.нар.го filioqueчака неили се приемарай, отили православиетоад. Освен основният въпрос за първенството на римския епископ в християнството, представата за чистилището, както и въпроса за филиокве (добавката "и от Сина" в Символа на вярата) са доктринални причини за разделянето на двете църкви през ХІІ век.

ВярванетоКакто бе посочено по-горе, вярването на Католическата църква в очистването на душата след смъртта не се споделя от Православната църква. Според католиците “душите на някои верни, които с вяра и покаяние са починали, но не са принесли достойни плодове на покаянието за греховете си, макар и да са се очистили от тези грехове, търпят мъчения след смъртта си, но да се освободят съвсем от греховете си и да добият пълно опрощение, могат само чрез молитвите на живите си братя, чрез милостинята и най-много чрез безкръвната жертва.”

Според католиците Иисус говорелговори за Чистилището или прошката на този и на онзи свят, когато казва на учениците Си: “и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят.” (Матей 12:32). Католическата църква счита, че в учението си прилага на дело думите на Иисус, и че е изяснила това, което са учили Иисус и апостолите, Свещеното Писание, както написаното от Светите отци по отношение на душата след смъртта.

Свети апостол Павел пише: “Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа” (Евреи 12:14). Една от основните цели на нашия живот е придобиването на святост. Без такава святост “никой няма да види Господа”. За да придобием святост, ние трябва да очистим себе си. Един от начините, по които можем да очистим себе си, е чрез страдание. Страданието е една от най-големите мистериитайнства в нашия живот. То е част от живота на всички нас - независимо от нашите пол, възраст, раса или вероизповедание. Ние не винаги можем да разберем, защо Господ допуска страданието. Но, както със всяко зло, Бог обръща и страданието в добро. През целия ни живот, Господ ни помага, чрез тези изпитания, трудности, болки и скърби, с които се сблъскваме, да очистим себе си, и по този начин да придобием светост, за да можем да Го видим. Разбира се, за да може това страдание да даде плод, ние трябва да го приемаме с вяра, дори да не разбираме, защо сме изправени пред изпитания, да се уповаваме на Бога, и да принасяме и посвещаваме своето страдание на Него, за да може то да помогне за нашето очистване. Както пише свети апостол Павел в своето Послание до Колосяни 1:24: “Сега се радвам в страданията си за вас и подпълвам недостига от скърби Христови в моята плът за тялото Христово, което е църквата”. Ако ние не успеем да завършим този процес на очистване по време на своя живот, той продължава след смъртта, в Чистилището. “Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, кога те изобличава. Защото Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема” (Евреи 12:5-6).

Можем да дадем един, макар и несъвършен, пример: Грехът наранява душата така, както куршумът ранява тялото. Грехът (“куршумът“) беше премахнат от Иисус на кръста, но раната, причинена от греха, остава. За да може тази рана да заздравее, тя се нуждае от почистване (така, както раната, причинена от куршум, би имала нужда от дезинфекция и грижи). Това почистване включва болка, но без него раната не може да заздравее. По същия начин, чистилището е за нас очистване на душата от вредата, която й нанася грехът. Така, както човек, поканен на сватба, първо почиства себе си и слага празнични дрехи, така и душата се нуждае от подготовка за “сватбената трапеза” (Матей 22:2), за срещата с Бога.

Чистилището е състоянието или процесът на пречистване, или временно наказание, в което душата на тези, които умират в състояние на благоволение са подготвениподготвяни за Рая. Това е идея с древни корени и е добре засвидетелствана в ранната християнска литература, докато концепциятасхващане за чистилището като място е повече творение на средновековната християнска набожност и въображение.