Английска революция: Разлика между версии

Разгневеният Чарлз I решава, че трябва да нанесе ответен удар. На [[4 януари]] [[1642]] г. той заповядва ареста на петима от членовете на Камарата на общините и пуритани Джон Пим, Артър Хаселриг, Джон Хампден, Дензъл Олес и Уилям Строд по обвинение, че са подстрекавали шотландците да започнат войната. Всички петима обаче успяват да избягат преди да ги арестуват, а членовете на Парламента вземат решение да сформират собствена армия. След провала на опита за арест кралят напуска Лондона и се установява в Йорк, където започва да събира армия. Гражданската война става неизбежна.

 

[[Файл:English civil war map 1642 to 1645.JPG|thumb|right|Карта на териториите под контрола на парламентаристите (в зелен цвят) и роялистите (червен цвят) в различни години]]

В Лондон около парламента се групират пуританите и всички противници на краля, които Хенриета-Мария иронично нарича „[[кръглоглави]]“, тъй като косите им са високо подстригани и къси, за разлика от тогавашната мода на дълги коси сред аристократите. Това са наемници и землячески отряди, които се бият храбро, но само когато военните действия са на територията на техните графства. Те са зле въорйжени и пидготвени главно за отбрана. Опитите за преговори с краля се провалят, след като той отклонява изпратения му от парламента документ с 19 предложения. Двете страни усърдно се подготвят за война, като парламентът има влияние в по-развитите икономически графства в Източна и Южна Англия, докато кралят се укрепва на север.