Атанас Славов (писател и културолог): Разлика между версии

| портрет = dot.png

| роден-дата = [[25 юли]] [[1930]]

| роден-място = [[Сливен]], [[България]]

| починал-дата = [[4 декември]] [[2010]]

Роден е в град [[Сливен]] на [[25 юли]] [[1930]] г.

Първоначално учи в [[Американски колеж в София|Американския колеж в София]] до закриването му през [[1941]] г. През [[1953]] г. завършва [[английска филология]] в [[Софийски университет|СУ]].

През 1953-65 г. е преподавател по руски език в курсовете, организирани от Обединения комитет за българо-съветска дружба, библиотекар в Народната библиотека в София, участва в предаванията на Радио София за чужбина, работи като картограф в Родопите.

Преподавател по английска литература в Соф. университет (1961-71), където води семинар за поезията и драмата на английското Средновековие и Ренесанс и за английската проза и поезия на XIX и XX в. Защитава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч” в Института за литература при [[БАН]] (1965). През 1966-76 г. работи в Института за изкуствознание при БАН; основава секция по дизайн и секция по информация и документация, съосновател на проблемна група за изучаване на бълг. приложни изкуства. Научен сътрудник по фолклор и теория на изкуствата и фолклора (от 1974). Съосновател и член на международната група по сравнителна славянска метрика към Института за литературни изследвания при Полската АН (1971-76). Изпълнителен секретар на научния проект „Основни насоки на световната култура до 2000 година” към Научното обединение по изкуствознание при БАН (1975-76), във връзка с което заминава за САЩ - — работи в Отдела за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк (1975-76).

Изкуствоведските занимания на Славов са представени в книгите „Медни съдове” (втори том от поредицата „Българско художествено наследство”, в която авторът разглежда развитието на медникарството в България и художествените особености на медните изделия), „Традиции и перспективи в българското приложно изкуство”, „Дърворезбите на Роженския манастир” и др.

След напускането на България (1976) Славов започва да пише своите мемоари, на които до голяма степен дължи известността си на Запад. Те са писани на английски език, но първоначално звучат на български (четени от самия автор) в 52 седмични предавания по Радио „Свободна Европа” под заглавие „Пътеки под магистралите” (1978-79). По-късно излизат на български език под заглавието „С трева обрасли” в парижкото издателство „Пеев & Попов” (1983). През 1986 г. пълният вариант на мемоарите се появява на английски език (изд. „Оксидентъл прес”, Вашингтон) под заглавието „With The Precision of Baths”. Книгата на Славов, в която през призмата на автобиографизма е пресъздадена специфичната за тоталитаризма политическа и културна атмосфера на България, печели наградата на Legerete International Writers Union Book за най-добра автобиография през 1986 г. Съдбата на мемоарите му в България е коренно различна - — срещу Славов е заведено следствено дело № 178 (1978), след възобновяването на което през 1981 авторът е осъден на 9 години лишаване от свобода. На 1 февруари 1991 г. наказателното дело срещу Славов е прекратено окончателно.

За пръв път публикува стихове през 1962 г. във в. „Литературни новини”, получили публично отрицание в речта на [[Тодор Живков]] пред интелектуалците (15 април 1963). Поетическото му творчество след напускането на България намира израз в стихосбирките „Стихове 1962. Порнографска поема 1968” (излязла на 6ълг. език в Мюнхен), „Mr. Lampedusa Has Vanished”, „The Dough of America is Rising Me”. През 1988 Славов публикува под псевдонима Al Santana гротесковата пародия „Handling Vegetables”.

Славов е най-големият изследовател на живота и учението на [[Петър Дънов]]. В [[Америка]] той обикаля и документира всички места, където Дънов е пребивавал по време на следването си в [[САЩ]].

Членува в различни творчески обединения: Националния съвет по промишлена естетика на България (1972-74), художествения съвет на Студия за анимационни филми (1971-76), Американската асоциация за насърчаване на българската култура (съпредседател), Американската асоциация за развитие на славистичните следвания (съпредседател), Американския ПЕН клуб, ПЕН клуб на писателите в изгнание - — американси клон.

* наградата "Д. ЧинтуловЛежерете" за литература,

Награди като сценарист:

* „Индиговият пират” (награден на Международния филмов кинофестивал в Испания, 1974, и на Националния кинофестивал за детски филми в България, 1975),

* „Герловска история” (две награди на Международния филмов фестивал във [[Варна]], 1971).

* Китара и клаксон ([[1962]])

* [[Герловска история]] ([[1971]])

* Жоро, Шаро и Мара - — индиговият пират ([[1974]])

* „Нашият човек в Хавана” (1960) от Греъм Грийн,

* „Аз чукам на вратата” (1962) от Шон О'Кейси,

* „Велик род сме ние” (1962) от Уилям Сароян,

* „Абрахам Линкълн” (1963) от Карл Сандбърг,