Едуард I: Разлика между версии

Първият брак на Едуард (тогава 15-годишен) е уреден през [[1254]] от баща му [[Хенри III (Англия)|Хенри III]] и [[Алфонсо X|Алфонсо X Кастилски]]. Алфонсо настоява Едуард да получи земи на стойност 15,000 марки<ref>марка: единица мярка за злато или сребро, разпространена в западна Европа, съответстваща на 249 г; в [[Средновековие]]то стойността е варирала значително</ref> годишно и да го посвети лично в рицарство. Хенри е планирал вече церемонията по посвещаване в рицарство на Едуард, но отстъпва. Едуард пресича [[Ла Манш|Ла Манша]]а през юни, посветен е в рицарство от Алфонсо и се жени за Елеонор Кастилска (13-годишна) на [[1 ноември]] [[1254]] в манастира Лас Хуелгас, близо до [[Бургос]].

Първите 20 години от царуването му маркират изключителното съдействие между короната и обществото. През тези години Едуард прави важни стъпки към реформиране на правителството, укрепване на територията и дефиниране на външната политика. Той притежава силата, която липсва на баща му да преутвърди кралския прерогатив.

Едуард се придържа към концепцията за единство на общността и понякога е безскрупулно агресивен, за да постигне общо благополучие. Той възприема короната като съдия за правилното развитие на страната и неин главен законодател. Според Едуард кралската власт му е дадена по закон и той трябва да я използва за добруването на населението, но същият този закон защитава и нуждите на самия крал. Кралят трябва да управлява със съвет, чиито права са под въпрос. Едуард взаимодейства отлично с институциите, но понякога се отклонява от правилата, за да постигне целите си.

Едуард използва бюрокрацията, създадена още от [[Хенри II (Англия)|Хенри II]], за да увеличи ефективността си като монарх. Той разширява администрацията в 4 основни звена: върховен съд, хазна, съвет и управление. Върховният съд проучва и създава легални документи. Приходите в хазната се контролират чрез проверка дейността на местните чиновници. Тези две звена са под контрола на краля. Едуард развива държавното управление, включващо съветници и чиновници, които пътуват с него. Съветът се състои от министрите, доверени съдии и чиновници, група влиятелни барони и се ръководи от Едуард. Съветът се занимава с дела от голяма важност за кралството и действа като съд за случаи от национално значение.

Постепенно Едуард започва агресивна външна политика. Кампанията за контрола върху [[Уелс]] започва през [[1277]] г. и завършва със смъртта на Llywelyn ap Gruffydd -&nbsp;— управител на Уелс. По подобие на по-ранните монарси Едуард построява замъци, за да укрепи завоеванието си. През [[1301]] г. първородният син на Едуард получава титлата принц на Уелс, титла която се предоставя на престолонаследниците. Едуард има ограничен успех в разширяването на английското влияние в [[Ирландия]]. Той създава Парламент в [[Дъблин]] и увеличава търговията в някои крайбрежни градчета, но по-голямата част от страната се контролира от едри барони и келтски родови главатари. Благодарение на успешната си дипломация Едуард задържа английските владения във [[Франция]]. През [[1294]] г. е въвлечен във война с Франция, след като френският крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV]] нахлува в [[Гаскония]]. Едуард сключва мир с Франция през [[1303]] г. като задържа тези владения, които са били английски отпреди войната.

Действията на Едуард в [[Шотландия]] са особено целеустремени. След смъртта на шотландския крал [[Александър III (Шотландия)|Александър III]], Едуард сключва договор със законната наследница на трона – норвежката принцеса [[Маргарет Норвежка|Маргарет]], съгласно който тя ще се омъжи за Уелския принц Едуард. Маргарет умира на път за Англия и оставя открит спора за шотландската корона. Едуард арбитрира между 13 претенденти за шотландската корона и избира [[Джон I (Шотландия)|Джон Балиол]]. Балиол отдава почит на Едуард като негов лорд, но шотландците се съпротивляват на задължението за военна служба на Едуард. През [[1296]] г. Едуард нахлува в Шотландия, побеждава Балиол, който е принуден да абдикира и шотландските барони му отдават почит, като техен крал. През [[1297]] г. [[Уилям Уолъс]] вдига въстание, побеждава английската армия при Стърлинг и нахлува в северните английски графства. През [[1298]] г. Едуард побеждава Уолъс в битката при Фолкърк, но среща трудности в покоряването на Шотландия до пленяването на Уолъс и екзекуцията му през [[1305]] г. Кампаниите на Едуард в Шотландия са жестоки и безпощадни, което събужда омраза у шотландците към Англия, която продължава с векове.

До днес Едуард I лежи в оловния ковчег -&nbsp;— въпреки че Шотландия и Англия се обединяват през [[1603]] след смъртта на [[Елизабет I]] и шотландският крал [[Джеймс I (Англия)|Джеймс VI]] се възкачва на английския престол, а Кралство Великобритания е създадено през [[1707]], пълното покоряване на Шотландия, което той е очаквал, не се е случило.

Не е ясна точната причина за това гонение. Една от версиите е, че това е ритуално убийство, във връзка с евреина Исак дьо Пуле, който е бил задържан за убийство на християнски младеж в Оксфорд. Друга версия е, че гонението е в резултат на желание за финансова облага. Но предвид утежненото положение на евреите от [[Джон Безземни|крал Джон]] и [[Хенри III (Англия)|Хенри III]], а в същото време стабилните финансови ресурси на Англия от [[Италия|италианската]] банкерска компания Рикади преди [[1292]] г., твърдението за финансов мотив зад гонението е на практика необосновано.

* Характерът на Едуард е описан от сър Ричард Бейкър в ''Хрониката на английските крале'': Едуард притежава две мъдрости, които рядко се срещат съчетани: способност да взема бързи и верни решение и способност да се вслушва в съветите на другите. Той не се разгневява лесно, но бъде ли разгневен не може да бъде успокоен бързо.

| align="center"| '''Прадядо по майчина линия:'''<br />Томас I Савойски