Отваря главното меню

Промени

м
{{от пренасочване|Национален археологически музей|музея в Мадрид|Национален археологически музей (Испания)}}
{{от пренасочване|Национален археологически музей|музея в Мадрид|Национален археологически музей (Испания)}}
{{Музей
| музей = Национален археологически<br/> институт с музей
| описание = Сградата на музея в София
| място = [[София]], [[България]]
| тематика = [[археология]], [[история]]
| основан = 1892 г.
| номер = 68
| лятно = април – октомври <br> 10.00 – 18.00 ч.
| почивни-лятно = без почивен ден
| зимно = ноември – март <br> 10.00 – 18.00 ч.
| почивни-зимно = понеделник
| директор = доц. д-р Людмил Вагалински
| адрес = ул. "Съборна" №2, София 1000
| телефон = Дир.: (02) 986 76 52<br/> Тел. централа: (02) 988 24 06<br/> Факс: (02) 988 24 05
| страница = http://www.naim.bg
}}
[[Картинка:National Archaeological Museum of Bulgaria E5.jpg|мини|дясно]]
'''Археологическият институт с музей''' (АИМ) е [[България|български]] [[научноизследователски институт]] в [[София]], част от структурата на [[БАН|Българската академия на науките]] (БАН). Той включва и Археологически музей -&nbsp;— най-старият музей в България. Помещават се в сградата на бившата [[Буюк джамия]] (15 век).
 
Институтът се занимава с археологически изследвания на територията на България. Научният му състав включва 67 души (2009). <ref name="aim">{{cite web | url = http://www.naim.bg/main.php?lang=BG| title = Официален сайт| publisher = Археологически институт с музей| accessdate = 18 март| accessyear = 2009}}</ref>
== История ==
=== Археологическият музей до 1948 г. ===
'''Археологическият музей''' е създаден през [[1892]] г., когато основаният през [[1879]] г. Отдел за ценности е отделен от структурата на [[Народна библиотека|Народната библиотека]]. Първоначално музеят се нарича '''Народен музей''' и включва 3 сбирки -&nbsp;— Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на [[Буюк джамия]] в [[София]], където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на [[18 май]] [[1905]] г. лично от [[княз]] [[Фердинанд I]] и министъра на Просвещението д-р [[Иван Шишманов]]. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния [[Етнографски институт с музей]].<ref name="aim"/>
 
[[Картинка:NAIM+-1920.jpg|дясно|мини|Сградата на Народния музей, ок. 1920 г.]]
През 1909 година музеят е преименуван на '''Народен археологически музей''', като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела -&nbsp;— Средновековен и Художествен. През 1911 година е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби. В края на 1930-те години, откъм [[БНБ]], за административни нужди са пристроени две крила и експозицията отново е преустроена, като изложени остават само по-интересните обекти.
 
 
 
=== Български археологически институт ===
'''Българският археологически институт''' е частен научноизследователски институт, основан през ноември [[1920]] г., след продължително публично обсъждане. Той е създаден по западно-европейски модел, като правоприемник на '''Българското археологическо дружество''' (основано [[1901]] г.). За негов пръв директор с най-много гласове е избран д-р [[Богдан Филов]], (бивш директор на Народния музей и професор по [[археология]] в [[СУ]]), а за членове на УС -&nbsp;— проф. [[Гаврил Кацаров]], проф. [[Йордан Иванов]], д-р [[Рафаил Попов]] и проф. [[Васил Златарски]]. Сред учредителите личат също имената на наши видни учени и общественици, като проф. [[Анастас Иширков]], [[Стоян Романски]], [[Иван Шишманов]], [[Георги Баласчев]], проф. [[Стефан Бобчев]], [[Александър Теодоров-Балан]], [[Никола Мушмов]], братята Херменгилд и [[Карел Шкорпил]], [[Васил Аврамов]], [[Иван Д. Буров]], проф. [[Янаки Моллов]], и др. ''Законът за Българския археологически институт'' излиза на 16 [[юли]] [[1921]] г. (“''Държавен вестник''”, бр. 83), одобрен от Народното Събрание.
[[Картинка:B.Arch-Institute-1933.jpg|дясно|мини|Сградата на Института на ул. „Раковска“ № 139, 1933 г.]]
 
 
=== Археологическият институт с музей след 1948 г. ===
През [[1948]] г., в хода на реформирането на БАН по съветски модел, ''Археологическият музей'' и ''Българският археологически институт'' са насилствено обединени, имотите им са национализирани, и е образуван нов - '''Археологически институт с музей (АИМ)''', подразделение, добавка като 32-ия институт към Академията на НРБ.
 
С основаването през 1952 г. на специализирана служба за защита на паметниците на културата към [[Комитет за изкуство и култура|Комитета за изкуство и култура]] - днешния [[Национален институт за паметниците на културата]], административният контрол, консервацията и реставрацията на паметниците са прехвърлени върху нея и АИМ продължава да се занимава главно с научно-изследователска дейност.<ref name="aim"/>
* ''Археологически открития и разкопки'' /ежегодна книжка, от ~1974/
 
Поредици:
* ''Известия на Археологическия институт'' (излиза от 1921)
* ''Годишник на Археологическия музей'' (излиза от 1906)
== Източници ==
<references />
* С.Георгиева -, В. Велков, ''Библиография на българската археология (1879-1966),'' С. 1974.
* [[Иван Венедиков]], ''Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. Ч. I''. С., 1993.
* [[Васил Николов]] /ред./, ''Национален Археологически музей. 100 години от откриването на първата експозиция, 18.05.1905 - 18.05.2005''. София 2005.
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|National Archaeological Museum, Bulgaria|Национален археологически институт}}
* [http://www.naim.bg/ Официален сайт]